Носителят на наградата "Сахаров" за свобода на мисълта - руската НПО "Мемориал"- отваря архивите си за ЕвропарлТВ. Семейни истории и лични моменти разкриват ежедневната реалност на живота при един репресивен режим. Но сбирката продължава да расте, все пов

Репортер: Следейки за минали и настоящи злоупотреби в Русия

https://api.multimedia.europarl.europa.eu/documents/20125/14973720/M003-0034-BG.srt

20 години след смъртта   на Андрей Сахаров

парламентарната награда за свобода   на мисълта, носеща неговото име,

беше връчена на "Мемориал",   руска НПО, наблюдаваща

някогашните и днешни нарушения   на човешките права

в  Съветския съюз   и пост-съветските републики.

ЕвропарлТВ отиде в Москва   да разгледа архивите на "Мемориал"

и да види как изглежда защитата   на човешките права в днешна Русия.

Сградата на архива на "Мемориал"   в Москва

съдържа хиляди документи и снимки,

които дават добра представа за живота   под репресивния режим,

когато държавният терор   беше разпространен.

"Мемориал" беше създаден,   за да гарантира, че злоупотребите

и страданието от съветските години   няма да бъдат забравени.

"Мемориал"- Олег Орлов, Сергей   Ковальов и Людмила Алексейева...

Тази година те получиха   наградата Сахаров на ЕП

в признание на приноса им   за защитата на човешките права.

Самият Андрей Сахаров допринесъл   някога за създаване на организацията.

В архивите можете да откриете   находки от лични вещи.

Музика, написана от затворници   в Гулаг.

Писма на деца до родителите им,   държани в трудовите лагери.

Личните истории са защитени, не са   оставени на разрухата на времето.

Историите от всекидневието,   от човешкия живот се ценят.

Най-важното е принципът   на събиране на колекцията.

Историята на хората е по-важна   от историята на страната.

От години насам изучавахме само   страната. Индивидът нямаше място.

Архивът направи индивида критерий   за измерване на историята.

Не събираме копия на материали   от държавните архиви,

а документи за изучаване на историята   на репресиите чрез семейна история,

за да можем да разберем   колко е важно въздействието

на терора върху съзнанието на хората   и живота в днешно време.

В сградата на "Мемориал"   има и малък музей -

само една стая,   изпълнена с хиляди истории.

Тя пази историята   на трудовите лагери,

където дисиденти, интелектуалци   и други "врагове на държавата"

са били пращани за наказание   и превъзпитаване.

Музеят съдържа неща   от всекидневието:

дрехи, идентификационни значки,   задължителните снимки на Сталин.

Има и някои удивително живи картини,

където затворниците   са изобразили

затвора и надеждите си за бъдещето.

Музеят е малък, но цели да напомня   на хората какво се е случило.

На първо място, това все пак е   историята на страната ни.

Случило се е, продължило е

не само година, ами десетилетия.

Толкова много хора загинаха.

Животът на милиони бе съсипан.

Свободата им бе отнета,   живяха зад желязна завеса.

"Мемориал" работи и за защитата   на човешките права в днешна Русия.

Например в Чечня "Мемориал"   проследява твърденията

за отвличания, убийства и изтезания.

"Мемориал" се бори неуморно   и против безразличието на публиката

и маргинализирането   в предимно държавните медии.

Юлия Климова отговаря за медиите   в "Мемориал".

Нейната работа е да привлече   вниманието на руските медии,

но както тя описва, битката против   политическата репресия продължава.

Повечето от медиите са под   правителствен контрол.

Така че, мога да кажа, че нашата   информация не е от интерес за тях.

Може би е нещо лошо,   че дори не ни критикуват.

Получаваме просто мълчание.

Някои медии работят с нас,   но повечето са интернет-базирани.

И повечето са в чужбина.

Днес Русия е много различна от Русия   по времето на Сахаров.

Но наградата за "Мемориал" ни   напомня, че не всичко се е подобрило.

Нарушенията на човешките права   не са само вял спомен,

а проблем, който продължава   и за сега все още

не е заведен   в архива на "Мемориал".