Защо Великобритания и по-специално британската преса е толкова настроена срещу всичко от ЕС? ЕвропарлТВ пресече Ламанша, за да научи повече.

Репортер: Английски евроскептицизъм

https://api.multimedia.europarl.europa.eu/documents/20125/15791248/m003-0166-bg_mf.srt

Великобритания е известна с чая,  монархията и неприязънта към ЕС.

Отидохме до Лондон да видим  на какво се дължи евроскептицизмът

и защо британците са против  континенталните си братовчеди.

АНГЛИЙСКИ ЕВРОСКЕПТИЦИЗЪМ

Англия не се въодушевява от ЕС.  Иска предимствата от Европа,

но не иска да страда  от недостатъците в нея.

Трябва да ни пука.  Ние всички сме...

Болшинството от хората в тази страна  са антиевропейски настроени.

Просто си гледам живота.

А Европа да си прави...  - Ям си пилето. Само това.

В нация от 62 милиона души

трябва да има различни  гледни точки към Европа.

За начало  говорихме с бивш пресаташе,

с професор, с журналисти,  представляващи "за" и "против" Европа,

всички определящи британския  евроскептицизъм по различен начин.

Скептицизмът е маята  на британската журналистика.

От 80-те години  ни е лепнат този термин,

който обхваща  голям диапазон явления,

като започнем с еврофобията,  омраза към евроинтеграцията,

и се стигне до евроскуката.

Крайните са еврофобите.

Те са ксенофоби.  Не харесват нищо, което не е британско.

Но ако погледнете  по-умерения спектър,

попадате на евроскептицизма.

Някои хора биха се нарекли  еврореалисти.

Евроскептицизмът е нещо друго  за хората в институциите на Брюксел.

Всички, които ги критикуват  са или евроскептици, или популисти.

През 70-те Великобритания гласува  "за" членството в Европейската общност.

36 години по-късно  вестниците и консерваторите

призовават за референдум  за членството в ЕС.

Кризата играе роля,  но мнозина винят медиите.

Британската журналистика  се ражда на Флийт стрийт.

Вчера говорих с велик  разследващ репортер от САЩ.

Каза ми: "За какво са вестниците?  За да създават неприятности."

То е част от британската традиция.

Словото е по-мощно от меча.  Британските журналисти са с остър език.

Бях в Брюксел 9 години.  В "Телеграф" съм от 5.

Познавам институциите.  Може да съм много хаплив.

Британските журналисти  са много по-агресивни,

ние сме много груби към хората.

Така смятат всички,  защото не си поплюваме много

с "Мосю льо Президен"  или с когото и да е.

Пазарът изисква  този агресивен подход.

При конкуренция на 10 национални  вестника и много регионални,

заглавията трябва да грабват публиката.

Все повече таблоиди са замесени  в митовете около ЕС.

Европейската комисия си води списък  от 90-те години.

Някои от митовете я подлудяват.

Поддържането на кореспонденти  в чужбина е скъпо.

Таблоидите не намират това  за изгодно в Брюксел,

затова разчитат  на външен кореспондент.

На свободна практика са и искат  да изпъкнат, затова преувеличават,

изкривяват неща  с някаква уж тяхна гледна точка.

Измислят история, манипулират я,  преувеличават,

подчиняват се на ниския вкус,  който ще я купи.

Ако си редактор, как да отхвърлиш  история за "крив банан"?

Не за всичко трябва да виним  мързеливата журналистика.

Трудно се пише за Европа.

Околната среда, финансите  и външната политика са трудни теми.

Трябва да сте супер журналист.

Навярно затова някои неща  в Европа са толкова зле описвани.

Няма много супермени и супержени.

Да знаеш какво е ЕФГФ и какво ООПБ  не е като А,Б,В.

При срещи на ЕС  журналистите опростяват темите.

Гледаме на тези срещи  или като победа, или като поражение.

А по-интересно е да се покаже  като битка или потенциална загуба.

Последната среща не е изключение.  Таблоид използва военна реторика.

Новините не са за това,  което действа добре.

Навярно британската преса  има право

да е критична към институция,  чието значение нараства.

Не е така във всяка европейска страна.

Там не намирате постоянно заглавия  кое е добро или лошо в Европа.

Оскар Уайлд казва: "Само едно нещо е  по-лошо от това, да говорят за теб,

а то е да не говорят въобще за теб."