ЕвропарлТВ ви показва как единствената пряко избираема институция на ЕС се е превърнала от малък форум за обсъждане на законодателство в могъщ играч през последните 25 години.

Властта за народа

https://api.multimedia.europarl.europa.eu/documents/20125/16494080/v003-0058-bg.srt

Европейският парламент в Страсбург  извървя дълъг път

от дните, когато бе малко повече  от форум

за обсъждане на закони,  инициирани другаде в системата на ЕС.

С всеки нов договор на ЕС  през последните 25 години -

от Маастрихт, Амстердам, Ница  и Лисабон -

Парламентът набира  все повече правомощия:

законодателни, бюджетни,  за упражняване на контрол.

Въпреки това много хора още гледат  на Парламента

като на институцията на ЕС  с най-малка власт.

Как да бъде силен, питат, като не прави  като националните парламенти -

не инициира законодателство,  което засяга ежедневния ни живот?

Тази функция се пада  на Европейската комисия,

въпреки че в Парламента  съществува механизъм,

с който да се инициират закони  в определени области.

Но извън това списъкът с правомощия  на Парламента е дълъг.

От одобряване на закони,  които счита за добри,

до отхвърляне или поправяне на закони,  които смята за лоши за хората в ЕС.

Парламентът е единствената институция  в ЕС, избирана пряко.

В Съюз, който поставя демокрацията  на първо място, това е важно.

От Лисабонския договор през 2009 г.

правата за съвместно взимане на  решения в по-голямата част от законите

заедно със Съвета или със  страните-членки са нараснали много.

Може да поправя или направо отхвърля  закони, предложени от Комисията,

в различни области, в които  интересите ни растат:

икономическо управление, имиграция,  енергетика, транспорт, околна среда

и защита на потребителите -  да назовем само няколко.

И което е доста важно -  защитата на данни.

Станахме свидетели на  злополучния опит на Комисията с АСТА,

международното споразумение,  за което Комисията каза,

че цели спиране на пиратството и  кражбите на интелектуална собственост.

Според мнозинството от евродепутатите  то щеше да доведе до посегателства

върху личните данни и те отхвърлиха  присъединяването към него.

Евродепутатите са на равна нога  със Съвета

в прокарването на бюджета на ЕС, сега  възлизащ на около 135 млрд. годишно.

Така те участват в подготовка  на бюджета в залите на комисиите.

Следят изпълнението му и  го одобряват, „пускат“ на жаргон,

но само когато са доволни от начина,  по който се изразходва.

Парламентът и Съветът  имат също последната дума

по дългосрочната програма за работа  на ЕС,

отхвърляне, приемане, договаряне  на седемгодишния бюджет.

Според Лисабонския договор  председател на Комисията

се избира от Парламента, с което се  укрепва демократичната му легитимност.

Държавните глави от ЕС  предлагат кандидат

с оглед на резултатите  от европейските избори.

Парламентът също може да гласува  вот на недоверие

на Комисията и да я разпусне.

Досега нито един от осем такива  не е бил приет.

През 1999 г. Комисията,  оглавявана от Жак Сантер, се оттегли,

преди Парламентът да я принуди.

Парламентът има право да избира  европейски омбудсман,

който от своя страна се отчита  на евродепутатите.

Трябва също да има консултации  с ЕП преди назначаването

на председател и борд на директорите  на Европейската централна банка.

Властта е на народа,  тъй като силата на Парламента

в крайна сметка е у хората,  които го избират.

И властта на хората за промяна

е у Парламента, поне в контекста на ЕС.

Освен това всички граждани на ЕС,  организации или компании

могат да правят петиции до ЕП, като  изискат промяна на съществуващ закон

или създаване на нов. Могат  да стартират гражданска инициатива,

стига тя да е в рамките  на компетенциите на ЕС.