За да се взимат решения в Европа, трябва да се чуват мненията на всички 28 страни-членки, но имат ли най-малките страни достатъчно тежест, за да наклоняват везните в своя полза?

Малките стани в ЕС: състезатели лека категория?

https://api.multimedia.europarl.europa.eu/documents/20125/11793380/v003-0062-bg.srt

Ако иксаме да знаем колко тежим,  просто трябва да се премерим.

За разлика от това, определянето  на тежестта на страна-членка

в Европейския съюз не е толкова просто.

Например Финландия , по отношение  на земята си може да изглежда голяма.

Населението и политическото й влияние  обаче са доста по-леки.

Сега с 28 членки, Европейският съюз  трябваше да създаде система,

с която да даде на всяка страна брой  гласове, основно според населението.

Това не дава ли явно предимство  на най-големите страни?

Да започнем с Парламента.

Тук, броят на местата за всяка страна

се определя чрез пропорционално  представителство:

колкото по-голямо население,  толкова повече места,

но и толкото повече граждани  представя един евродепутат.

И докато евродепутат от Малта  представя 80 000 граждани,

един немски евродепутат представя  800 000!

Тогава как депутатите от най-малките  страни защитават интересите им?

VoteWatch, организация, която  анализира моделите на гласуване

в институциите на ЕС,  ни казва нещо важно.

За една малка страна е важно да  подбира добре за какво да се бори.

В областите, където имаш значение,

може да получиш подкрепата  на по-големите страни-членки

в замяна на подкрепа в области,  които не са така важни за тебе,

също така ключови длъжности за  евродепутатите или чиновниците ти.

В Съвета системата на гласуване  е различна,

но е също така важно  по-малките страни да оформят съюзи.

В подобни зали се срещат държавните  и правителствени глави от ЕС,

за да взимат решения,  засягащи всички нас. Но как го правят

и какво влияние имат  най-малките страни?

По най-чувствителните въпроси, вкл.  данъци, отбрана и промяна на договори,

решенията се взимат с единодушие,

което теоретично означава, че ако  не вземем предвид оказвания натиск

от най-големите страни за момент,  всяка страна има същата власт.

За всички други решения е нужно  квалифицирано мнозинство:

260 гласа и поне 15 страни „за“.

Сега най-големите страни имат  между 29 и 27 гласа,

средните - между 14 и 10  и най-малките - между 7 и 3.

От ноември 2014 г. обаче  ще се въведе нова система,

двойно мнозинство - не само съгласието  на мнозинството от страните,

но и 65% от населението на ЕС  трябва да е представено.

Това е предимство и за големите,  и за малките страни-членки, мисля,

но не толкова за средните,

които досега бяха  малко свръхпредставени.

Ротационното председателство  на Съвета също предлага

на всяка страна от ЕС, малка и голяма,  фантастична възможност

да работи за споразумения и въпроси  от национална важност.

Накрая, Европейската комисия.

Тук всяка страна има  комисар с даден профил.

Това е шанс за най-малките страни  да заемат стратегически области.

Така Гърция, с 15 000 км брегова линия,

пое риболова от Малта,

страна, която също има голям интерес  в сектора.

Ясно е, че с последователните  разширявания на ЕС

броят на малките и средните по размери  страни се е увеличил.

Може да нямат много гласове  и административни ресурси,

или тежест в преговорите,  но много малки страни,

когато изиграват добре картите си,  успяват да наложат интересите си в ЕС.