Кметът на Лампедуза споделя за ЕвропарлТВ колко е съсипана от трагедията с имигрантите и настоява за незабавно преосмисляне на законите за имиграцията в ЕС.

Интервю: „Европа прави от Лампедуза сметище за хора.” – Николини

https://api.multimedia.europarl.europa.eu/documents/20125/16418610/n003-0265-bgx.srt

Джуси Николини,  вие сте кмет на Лампедуза,

остров със 6000 души население,  известен по света,

за съжаление не защото е красив,

а заради ковчезите,  за които току-що говорихте.

За какво дойдохте да молите  в Европейския парламент?

Дойдох, за да говоря  от името на моята Лампедуза

и на хората, които идват  да търсят убежище в Европа

и са принудени да го правят с плуване,  стигат до корабокрушения и смърт.

Лампедуза е голяма трагедия,

но е и история на триумф, защото  много човешки животи са спасени.

Преди няколко месеца  написахте отворено писмо до ЕС

с думите: „Ако ни изоставите  и ни оставите тези мъртъвци,

искам телеграма за всеки един от тях.“

Смятате, че само ЕС не се интересува

от положението с имиграцията  и търсещите убежище или и Италия?

Мъртвите тежат на съвестта  на всички страни-членки на ЕС,

защото ЕС затвори границите си  без да прави разлика

между икономическата имиграция  и молбите за убежище.

Но Лампедуза подчертава  и отговорността на Италия,

защото Италия няма стратегия  за имиграция или убежище

и винаги отговаря със спешни мерки.

Обърнатите лодки на Лампедуза

са може би най-яркият пример  за деградация и изоставяне

и как, на този малък остров,

моята страна бе първата,  която стовари проблема на острова,

като се отнесе към него  като към голямо бунище.

Хората, които идват на Лампедуза,  остават ли сега или продължават?

Тази съдба ги сполетя най-вече  между 2009 и 2011 г.

в резултат на политиката на Марони,

която превърна Лампедуза в център  за идентификация и експулсация.

Всички, които достигаха бреговете,  биваха задържани там

и депортирани директно от Лампедуза.

Остават там дълго време,

а всички видяхте условията,

в които живеят сирийските семейства  и деца, които пристигат

и недостига на място и легла.

Какво трябва да се направи,  за да се предотврати

този позор да се отказва убежище?

Тези хора се качват в лодките,  защото нямат избор.

Нямат други шансове в живота.

Знаят много добре, че може да загинат.

Това ясно разкрива нещо,  което Лампедуза осъзна отдавна -

че това не е правилният начин  да бъдат спрени.

Те са бежанци, дори преди да се качат  в тези лодки.

И молбите за убежище  трябва да се разглеждат преди това?

Да, в транзитни страни в посолствата

на страни като нашата,  които ценят човешкия живот.

Лодките ги посрещат рибари и туристи.  Това не е ли парадокс?

ЕС има агенция „Фронтекс“.  Тя не може ли да се намеси

или правилата не им позволяват  да посрещат лодките?

„Фронтекс“ не е отговорът.  Никога не е била и никога няма да бъде.

Принципът за невръщане  не е залегнал ясно в правилата й.

Основната цел на „Фронтекс“  не е да спасява хора,

а да осигури затварянето на границите.

Какво ще кажете на немските,  холандските и датските управляващи?

Те казват: „Взимаме повечето  търсещи убежище в страната си.

Имаме си свои отговорности.“

Искам да кажа две неща. Първо,  много малко хора влизат от Лампедуза.

Това са много хора за Лампедуза,  която е много малка,

но 25 000 души през 2013 г.  са капка в морето за ЕС.

Това бих искала да кажа.

Накарайте Италия да вдигне  стандарта си на приемане

до много по-високо ниво,  което сега още липсва.

Но направете нещо,  не ги оставяйте да се давят.