„Южна Африка днес губи своя баща.” ЕП се присъединява към Южна Африка в честване паметта на човека, променил хода на световната история.

Памет за един символ: Нелсън Мандела

https://api.multimedia.europarl.europa.eu/documents/20125/16453546/n001-131206-001-bgx.srt

От игото на апартейда  и след 27 години в затвора,

Нелсън Мандела стана първият  чернокож президент на Южна Африка.

Борбата му, убежденията му  и способността да обедини нацията

го издигнаха до най-великите  лидери в историята.

По целия свят и тук, в Европа,

Мандиба беше почитан  като символ на мира,

ЕП му даде своята награда  "Сахаров" през 1988 г.

В деня, когато народът му  загуби своя баща, а светът - герой,

знамената на Парламента  са спуснати наполовина,

а депутатите отдадоха почит.

Много се развълнувах,  когато се запознах с него.

Беше забележителен човек,

много аристократичен и елегантен,  разбира се.

Без съмнение беше най-лъчезарната  личност на века.

Беше невероятно добър  и щедър човек.

Но и човек  с много силни убеждения.

Беше твърд в преговорите,  не оставяше място за недомлъвки

или двусмисленост в преговорите.

Южноафриканската армия няма право  да убива хора.

Това е акт на безчинство

и чист тероризъм,  който строго осъждаме.

Попитах го един ден:  "Как се запази толкова години?"

Каза ми:  "Бях сигурен, бях убеден,

че до края на живота си  ще видя края на апартейда."

Когато си дете в Лондон  и познаеш дискриминацията,

много е лесно да мразиш хората,  които са те мразили,

а Мандела каза, че тази омраза  може да се превърне в любов.

Беше способен на диалог  с враговете си

без конфронтация  и в дух на помирение.

Смятам, че в света, особено  в Палестина и други части на света

голямата трудност след конфликт  е да се започне реален диалог

и да се спре конфронтацията.

Смятам, че е голям урок  и голямо наследство за нас.

Неговият завет към нас трябва да е:  политиците да са по-състрадателни

и трябва да помнят, че си имат работа  с хора и с човешкия живот.

Смятам, че понякога политиците  са далече от това.

"Смъртта е нещо неизбежно.

Когато човек е направил това,  което е смятал за свой дълг

към народа и към страната си,  може да почива в мир."