Какви законови права трябва да има един робот? Институтът "Св. Ана" е един от водещите изследователски центрове по роботика. Технологията напредва. Научният състав на института смята въпроса с нарастващо значение. Иновациите повдигат нови правни и етични въпроси. Европейският парламент иска да се занимае с тези въпроси, за да може роботиката да продължи да се развива през 2017 г.

technology

consumer protection

Робозакони: регламенти в роботиката

https://api.multimedia.europarl.europa.eu/documents/20125/11394207/B01-ESN-170207INT-BG.srt

От роботите в индустрията  до медицинската апаратура,

дроновете, играчките  или домашните уреди,

роботиката и изкуственият интелект  все повече са част от нашето ежедневие.

Европейският парламент  е първата институция в света,

която прави опит да създаде закон  за правните и етически аспекти, 

засягащи  изкуствения интелект. 

Това е огромна действаща революция,  защото вече съществуват много роботи,

а ще станат още повече  в бъдеще и във всички сфери на живота.

Убедих комисията  по правни въпроси да създаде работна група

със специално отношение  към правните и етичните последствия

от роботизацията в нашето общество.

В Пиза,   Институтът "Св. Ана", 

важен център по роботика,  е част от европейския проект "Робозакон"

Тук научните работници изследват  въпроса за подсъдността на роботите 

и други правни аспекти. 

За тях интересът   на Европейския парламент към тези въпроси 

дава възможност и отваря пътя  за нов подход към роботиката.

Дори и задачата да е сложна. 

Светът на роботиката  е огромна сфера,

ако подходът е прекалено общ,

има риск да не успеят  да се решат ключови въпроси.

Андрея Бертолини  е експерт по частно право.

За него роботите не са  като другите обикновени продукти,

макар сегашните закони да ги третират като такива.

Тези закони са изготвени  предвид на различните устройства,

затова решенията, които дават, може да не са  най-добрите по отношение на роботите.

В случай на причинен инцидент  от робот,

например в самоуправляема кола,  кой носи вината?

По принцип шофьорът   вече не носи никаква отговорност,

затова възниква въпросът:  Кой ще плаща застраховката?

Производителят?  Програмистът? Потребителят?

Да се даде отговор  на това е сложно и скъпо.

Много по-логично е  да се търси вина от онази страна,

която е най-отговорна за минимализирането  на дадената щета и дадения риск.

Това аз наричам  подход на "управление на риска".

В този сценарий, аз или производителят  може да закупим застраховка,

покриваща всички щети,  свързани с подвеждането под отговорност.

Не само все повече автоматизирани  роботи излизат на пазара,

но в лабораториите  инженерите конструират роботи

със способност  да се поучат от средата си,

от опита си  и да вземат независими решения.

"Моля, вземи бутилката."

По тази причина трябва да се зададе въпросът

дали програмистът трябва винаги  да носи отговорността за действието,

тъй като средата ще окаже  влияние върху робота.

За Европейския парламент

възможното решение би било  да се даде категория на роботите

под формата на е-личност.

Електронната личностна идентичност означава  роботите да се разглеждат като корпорация,

правен субект, имащ  известни права и задължения,

които спомогат за осъществяването  на определен икономически интерес  на дадено човешко същество.

Друг сериозен проблем  според Европейския парламент

са етичните въпроси,  които роботиката поставя.

Не на последно място, отношението на зависимост,  което може да възникне между човек и робот,

особено в случаите  на хора с увреждане.

Трябва да направим така,

че хората с увреждания  да не бъдат подведени да смятат,

че роботите са способни

да изпитват емоции,  каквито машините не могат да имат.

На последно място, възможно ли е  законовите норми да попречат на иновациите?

Напротив, те могат да станат  двигател на растежа в сектора,

защото чрез законовата сигурност  ще се насърчат изследванията и промишленото развитие.

Създаването на стандарти  е от стратегическо значение,

защото те могат   да се приемат 

като американски стандарти  или международни стандарти.

Ако са европейски стандарти,  ясно е,

че европейската промишленост  ще е с предимство.

Времето е подходящо, защото  страните-членки все още не са създали правни норми,

следователно можем да предложим рамка,

която да послужи като основа  за създаването на нормативи от страните-членки,

която да е приложима  в целия Европейски съюз.