Как Маргарет Тачър оформи отношенията на Великобритания с ЕС и самата европейска интеграция? Най-дълго управлявалият британски министър-председател все още разделя мненията.

360°: Желязната лейди и Европа

https://api.multimedia.europarl.europa.eu/documents/20125/15964624/d004-0008-bg_mf.srt

Здравейте и добре дошли в 360°,  което днес е посветено 

на най-дълго управлявалия британски  министър-председател през ХХ век.

През 80-те години съветски журналист  я нарече “Желязната лейди“.

Кой би могъл да забрави  Маргарет Тачър?

За много европейци тя е символ  на британския евроскептицизъм

и безкомпросмисна политика,

или с други думи, това, което днес  е известно като тачеризъм.

Някои обичат, други мразят тази  политика, както е с моите гости.

Нека първо представя  британския евродепутат

Тимъти Киркхоуп. Здравейте  и добре дошли.

Вие казахте... Това е цитат  от “Икономист“.

Вашата гледна точка е,  че “тачеризмът е актуален

и много страни трябва да се замислят  за него.“

Все още имате същата гледна точка,   надявам се.

До вас е Роберт Гьобелс.

Вие сте евродепутат от Люксембург.

Гледната ви точка е доста различна. Вие  смятахте политиката на Маргарет Тачър

по-скоро за символ на политиката на  използвачество и отцепничество в ЕС.

Първият ми въпрос е и за двама ви.

Може да започнем с вас,  Тимъти Киркхоуп.

Как бихте описали Маргарет Тачър  за 30 секунди?

Каква е гледната ви точка?

Всеки се опитва да фрагментализира  Маргарет Тачър.

Помня я от времето, когато бях  в Долната камара на парламента.

Тя ме назначи на първата ми служба  в правителството като организатор.

Тачеризмът може да означава  много неща,

но не е просто евроскептицизъм.

Ако говорим в европейски контекст,

би било много тъжно, ако  Маргарет Тачър остане в историята

като лукав скептик по отношение  на Европа.

Тя бе забележителна фигура в Европа

и много от нещата, които тя постигна,

много от нещата, за които спореше  по отношение на ЕС,

бяха положителни и сега са ни  наистина от полза.

Роберт Гьобелс, положително, полезно.  Съгласен ли сте?

Тя без съмнение е важна фигура  от близката европейска история,

но Маргарет Тачър бе доста вредна  за Европейския съюз

и за това, което все още е целта ни,  по-близко сътрудничество в ЕС.

Тя е майката на дерегулацията.

Тя е майката на “ възможно най-малко  управление“.

Тя измисли “искам си парите обратно“,

което не е политиката на солидарност,  която очаквам за Европейския съюз.

Така че имам леко критична представа  за нея.

И така, коя е Маргарет Тачър?  Опитахме се да отговорим.

Нека видим репортаж от Джим Гибънс.

МАРГАРЕТ ТАЧЪР  ИЗБРАНА 3 МАЙ 1979

Тя е първата жена, избрана  за британски премиер през май 1979 г.

За повече от 11 години на власт

Маргарет Тачър променя отношенията  на своята държава с Европа.

Месец след избирането й се провеждат  първите директни избори за ЕП.

Единственият евродепутат, бил в ЕП  през цялото време оттогава, е оптимист.

Разбирах всичко. Въпреки че тя  беше много консервативна,

и беше сигнал за всички в Европа,

че дамите могат да стават премиери  или канцлери,

както е сега в Германия с Ангела Меркел.

Г-жа Тачър е първата глава  на правителство,

при която председателство на съюза  се отчита на ЕП на среща на върха.

Тя се занимава с проблемите на ОСП,

но посланието й е положително.

Вярвам, че общността може и ще се  справи с предизвикателството.

Защото колкото и да са разнообразни  националните ни истории,

всички ние знаем, че бъдещето ни е  в съвместната работа.

През 1984 г. на срещата на върха на ЕС  във Фонтенебло и не за първи път

тя иска отстъпки за Великобритания,  като обяснява,

че според ОСП британският принос  трябва да надхвърли полученото.

Не молим и за едно пени от парите на  общността.

Искаме една много голяма сума от  собствените си пари обратно.

Близките й приятели казват, че лейди  Тачър се съмнявала в посоката на ЕС.

Тя подкрепяла общия пазар, но  предоговорила британското вето

и пратила министър Линда Чокър  да го подпише.

Тя гледаше на Единния европейски акт  като на шанс

да се премахнат ограниченията в Европа,

така че хората да търгуват по-лесно

и да се отстранят много излишни пречки.

Това беше нейната амбиция.

Не мисля, че разбираше тогава какво  политическото значение ще има.

Когато отново се обръща към  Европейския парламент през 1986 г.,

е прекъсната от евродепутата  от Северна Ирландия Ян Пейсли,

ядосан от англо-ирландското  споразумение.

Спира я не протеста му,

а напразните опити на дребен служител  да отскубне плакат от ръцете му,

нещо, което тя не вижда, но принизява  ситуацията до истерия.

Тя можеше да се справя с някой,  който стои пред нея и й крещи.

Не можеше да понася хора,  които се присмиват зад гърба й.

Те всъщност се смееха на Ян Пейсли,  но това спря речта й.

Отношението на г-жа Тачър към Европа  проличава

в речта й за Европейския колеж в Брюж  през септември 1988 г.

Не премахнахме успешно границите  на държавата във Великобритания,

само за да ги видим издигнати отново  на европейско равнище

с една европейска суперсила,  упражняваща господство от Брюксел.

2 години по-късно враждебността й към  Европа и непопулярната вътр. политика

водят до оставки на министри,  борба за лидерство

и тя се оттегля неохотно.

Филм, спечелил награди,  показва продължаващото й влияние

върху партията й и медиите  в Обединеното кралство.

Името й се превръща в легенда,

но възгледите й остават вкоренени  в британския политически живот.

Господа, какво мислите за репортажа?

Едно нещо, което ще запомните?