Въпросът за вноса на клонирани храни предизвика разгорещен дебат между европейските институции. Нашите гости от ЕП и Комисията обсъждат защо.

Фокус: Трябва ли да внасяме клонирани храни?

https://api.multimedia.europarl.europa.eu/documents/20125/15592598/M001-0060-BG.srt

Здравейте. От къде идват  месото и млякото ни?

От традиционно отгледани животни  или от поколението на клонинги?

Европа се гордее  с традиционните си храни,

но пазарът на нови технологии тласка  производството към разнообразие.

През март започнаха преговори  между правителствата и ЕП

за одобряване на набор от закони  за новите храни.

Жули Мартен ще ни каже  какво са новите храни

и дали представляват риск  за здравето на хората и животните.

Маргарит изглежда  като всяко друго теленце,

но е клонинг - тя е първата крава,  клонирана през 1998 г. в INRA,

френския национален институт  за земеделски изследвания.

Клонирането става чрез тази машина.

Клонирането е възпроизводството  на един индивид без осеменяване.

Главната цел на клонирането  за хранителната индустрия

е да се възпроизведат елитни животни,  които са генетично селекционирани,

за да произвеждат значителни  количества мляко

или месо с конкретни качества.

Животните се клонират,  за да станат елитни

и след това се възпроизвеждат  естествено с неклонирани животни.

Те не са предназначени за храна,макар  че е невъзможно да бъдат различени.

Количеството протеин и мазнини  е същото,

качеството на мазнините е същото.

Няма разлики по отношение  качеството на продуктите.

FDA, Американският орган за храните  и лекарствата, заключава същото.

Европейският орган за безопасност  на храните е по-предпазлив.

Той казва, че няма данни клонираните  продукти да са по-малко безопасни.

Хранителният аспект е достатъчен  за САЩ, за да разреши клонирането,

но Европа е притеснена  от етичния аспект.

Срещнахме се с член на групата  за етика в Европейската комисия.

Не е вредно,  няма смисъл да се забранява

или да се заявява, че ще предизвика  проблеми за потребителите. Няма.

Нашите заключения са,  че няма и големи предимства.

Малкото предимства  са твърде минимални,

а има големи недостатъци -  нехуманното третиране на животни,

риск от намаляване  на биоразнообразието.

Етическо решение би било да се  контролира по-добре технологията

чрез код за поведение,  хуманно отношение към клонингите,

както и към животните,  от които идват клетките.

В Европа клонирането се практикува  в по-малко от 10 лаборатории.

Тук в INRA учените отиват по-далеч:

наблюдават периода на бременността,  периода след раждане

и доброто състояние на животните  в дългосрочен план.

Въведена е инфраструктура  с адаптирана ветеринарна служба,

която се фокусира върху повишения  риск от слабо развитие на плацентата.

Чрез ултразвук  и сложни образни техники

ние наблюдаваме развитието  на ембриона и плацентата.

Ако има аномалии, които засега  не знаем как да третираме,

правим цезарово сечение  и прекъсваме бременността,

за да не страдат повече  кравата и ембриона.

Що се отнася до проследимостта  и обозначаването на тези продукти,

както изисква ЕП, за да гарантира  свободния избор на потребителите -

изглежда това  трудно може да се реализира.

Практически може да се проследят  клонингите и може би поколението им.

На теория може да се проследят и  второто, третото и четвърто поколение,

но на практика е много по-трудно,  така че е по-добре да се откажем.

Макар в ЕС храната от клонинги  или поколението им да е рядка,

все пак 2,5% от спермата, използвана  за възпроизвеждане на добитъка ни,

идва основно от САЩ и Канада,

където няма изисквания за  проследимост на клонирани животни.

Днес ние сме тук, за да говорим

за нещо, което е на дневен ред  в Брюксел от месеци

и предизвика разгорещени дебати  между институциите.

Някои лобисти са доволни,  че при липсата на споразумение

могат да продължат  да внасят клонирани храни.

За да говорим за новите храни,  с мен днес тук са Паола Тестори,

Директор на ГД "Защита на  потребителите" в Еврокомисията

и Кристофер Фйелнер от Групата  на Европейската народна партия.

Паола Тестори,  имаше дълги и трудни преговори

за създаването на нов регламент  за новите храни.

Можете ли да кажете накратко  какво представляват новите храни?

"Новите храни" е европейска фраза,

която използваме за обозначаване  на храните,

изобретени или пуснати на пазара  от 1997 г. насам.

Тези храни изискват индивидуално  разрешение и оценка на риска.

Значи това са храни,  произведени в лаборатория?

Или могат да бъдат  и естествени храни?

Могат да бъдат естествени храни,  неизползвани досега в ЕС.

Някои от тях например са растения,

създадени чрез употребата  на нови продукционни техники.

Значи преговорите преминаха зле.  Кое се оказа препъни-камък?

Препъни-камъкът беше употребата  на храни от клонирани животни.

Преди всичко трябва да обясним...

Говорим за храни от поколението  на клонирани животни.

Не консумираме например  овцата Доли.

Не, клонираните животни не влизат  в хранителната верига.

Никъде по света не се ядат клонинги.

Те са твърде скъпи,  за да служат за бургери.

Клонираното животно  е лабораторно животно,

използвано за производството  на ембриони или генетичен материал.

То е част от лабораторната техника.

Давам думата на Вас, за да обясните  защо Парламентът бе така упорит.

Той зае твърдо становище,  но това направиха и правителствата,

особено по отношение на факта,  че искаха да се обозначат с етикети

храните, извлечени  от поколението на клонинги.

Имаше ли тактическа грешка?

Много колеги виждаха етически  проблеми около клонирането -

че е някак си неестествено

и нещо, което хората в Европа  не искат.

Това, според мен,  бяха основните възражения.