Макар последната основна реформа на ОСП да беше през 2004 г., мандатът на този Парламент не беше лишен от действия в областта на земеделието: ГМО, Здравният преглед, доброволна модулация и справяне с промените в климата сред някои от тях.

Ретроспектива: Земеделието в ЕС прави повече, отколкото да произвежда храни

https://api.multimedia.europarl.europa.eu/documents/20125/14914172/A009-00011-BG.srt

В света има 6.8 милиарда гърла   за изхранване.

От тази нарастваща цифра   860 милиона

са заплашени от хроничен глад,   според Световната банка.

Необходимостта от храни се очаква   да се удвои през 2050 г.

Затова фермерите трябва   да съобразят продукцията си

според нарастващите изисквания   относно количество и качество.

Между 2006 и 2008 г средните цени   на храните в света се покачиха с 80%,

а запасите на храни в Европа   паднаха рекордно ниско.

Преди 5 години имаше достатъчно   храна в запас за изхранване за 4

Днес тя е паднала до 40 дни.

Далече в историята на ЕС са   планините от масло и моретата от

при ценовата интервенция.

Но храната трябва   да бъде и здравословна,

т.е. без селскостопански химикали   и генетични модификации.

Движението против генното   инженерство в Европа направи така,

че се разреши само ГМ царевица,   но и тя се спря от много страни.

И Комисията трябваше   да приеме положението.

КОМИСИЯТА ТРЯБВА ДА ПРИЕМЕ   ЗАБРАНАТА НА ГМО.

ФРИДРИХ-ВИЛХЕЛМ   ГРЕФЕ ЦУ БАРИНГДОРФ

Това е крачка напред за Парламента   в този спор.

Последната основна реформа   на ОСП беше през 2003 г.,

но през последните 5 години   имаше „здравен преглед”,

„смазване” на системата, породено   от приемането на нови държави.

ЕП спря жестоките орязвания на   помощите, предложени от Комисията,

и подобри жиснеспособността   на млечната индустрия.

ЕП успя да спре Съвета   да наложи на всички страни-членки

да пренасочат 20% от плащанията   за фермерите към фонда за регионите,

т.нар. „доброволна модулация”,   подкрепяна от правителството на

Фермерите в Европа действат   в сложен икономически климат,

но важно е земеделието да остане   жизнеспособен сектор.

Бих искал да отида и по-далече.

Трябва да направим така,   че да не разрушаваме пазара

в Европа и в останалия свят.

Затова трябва да продължим   с реформата, но в бъдеще.

РЕФОРМАТА ТРЯБВА ДА   ПРОДЪЛЖИ. НИЙЛ ПАРИШ

Преди рецесията да започне   да влияе на клиентския избор,

имаше растящо търсене   на органична продукция

и правилата за органичен етикет   бяха засилени.

Огромно беше мнозинството,   подкрепящо мерките за по-строго

кое може да се нарече органично   и условията за продукция и етикиране.

611 гласа бяха „за”,   61 „против” и 23 "въздържал се".

Регламентът влезе в сила   на 27-и юли 2007 г.

През   януари 2009 г. ЕП гласува

затягане правилата за използване

на пестициди, регулатори на растежа   и антивирусни вещества.

Селскостопанският сектор   лобира силно против регламента,

но ЕП гласува да се изключат   22 опасни съставки.

Фермерите не бяха впечатлени.

Контролът е хубаво нещо,   но Европа си противоречи.

ЕВРОПЕЙСКАТА ПОЛИТИКА   Е ПРОТИВОРЕЧИВА.

Ако погледнем житните култури,

има максимално ниво   на микотоксините при продажба.

За да се достигне това ниво,   нужни са пестициди.

Квотите за мляко ще спрат   2015 г,

междувременно квотите се увеличиха   с 1% на година.

Не всички смятат, че това е   достатъчно, въпросът ще се ревизира в

Фермерите имат достатъчно врагове:   болести по животните, промяна в

мощни вериги супермаркети,   които свалят цените,

конкуренция от чуждестранни   производители, необвързани

със строгите изисквания на ЕС   за качество и здравословност.

Не е изненадващо,   че се чувстват забравени.