Дали гражданска инициатива е първата стъпка на ЕС към  демокрация на участието в швейцарски стил? Репортаж от Цюрих.

Репортер: Пряка демокрация по швейцарски

https://api.multimedia.europarl.europa.eu/documents/20125/15415399/M003-0112a-BG.srt

Този принцип е заложен  в конституцията на Швейцария.

Дали гражданската инициатива,  предложена в Лисабонския договор,

е един сравним инструмент?

Какво може да научи ЕС  от тази традиция?

ЕвропарлТВ анализира ситуацията  в този репортаж от Цюрих.

Може ли да Ви помоля за подпис?

Призоваваме за мораториум  върху преговорите за еврочленство.

Тук директната демокрация  има дълга традиция.

Банкерът Ханс-Петер Портман  от правителството на кантон Цюрих

събира подписи от декември насам.

100 000 подписа са нужни  за предприемане на референдум.

Няма и съмнение за отказ от този  принцип на допитване до народа.

Трябва да можем да споделяме  мнение или поне да предлагаме нещо.

Тези неща трябва да се обсъдят  и поставят на обществено гласуване.

От 1991 поне 180 въпроса  са били поставени на гласуване.

Това прави по 9 на година.

Нужно е постоянство и откликът  не винаги е единодушен.

Не искате да подпишете?  - Не знам...

Значи и това се случва?  - Разбира се, нормално е.

Не всички са на едно мнение.

Референдумите прехвърлят правото  за вземане на решения на народа

и могат да променят  баланса на политическите сили.

За нас това е правилната система.  - Система с ограничения.

През 2010 инициативи за забрана  на минаретата

и за депортация на чужди престъпници  в страните им вдигнаха доста шум.

Имиджът на Швейцария в чужбина  пострада доста.

Андреас Грос се занимава над 20 г.  с граждански инициативи.

Противоречивите референдуми  от 2010 г. не трябва да променят курса,

но трябва да се преразгледат  някои основни точки, смята той.

Швейцарската конституция  не определя точно

съотношението между човешките  права и директната демокрация.

Сега осъзнаваме,  че това трябва да се подобри.

Не може мнозинството да решава  за основните права на малцинствата.

И така, дали швейцарският модел  е пример за ЕС?

Дебатът в швейцарски стил  има едно предимство-

кара гражданите да се интересуват  от политическите въпроси.

Прозрачността  се получава автоматично.

Това е слаба точка за ЕС.

Гражданската инициатива все още  е далеч от швейцарския модел.

гражданите могат само да предложат  на Комисията да проучи даден въпрос.

Според унгарския евродепутат  Дьорд Шьопфлин това е начало.

Това е образователна задача,  защото повечето европейци

не знаят реално как работи ЕС.

Може да се каже,  че той е страшно сложен.

Европейците трябва първо да научат  нещо от Швейцария:

колко трудно е да се въведе  швейцарската система.

Швейцарската система е родена  изцяло от швейцарските условия

в много сложен исторически контекст.

Много е трудно тя да се адаптира   към други национални традиции,

като се има предвид, че решенията  в повечето страни се вземат отгоре,

като участието на гражданите  се появява бавно през годините.

Опитът в Цюрих обаче показва,  че европейските референдуми

биха могли да съживят  динамиката на Европа.

ЕС има много политически права,  но много малко легитимност.

Той е много далечен на гражданите.

На ЕС му липсва именно това, което  директната демокрация предлага -

по-малко дистанция, повече  прозрачност и чувство на идентичност.

Г-н Портман приключва за днес,

но "ловът" на подписи продължава  чрез вестниците или по интернет.

До 2012 той трябва да събере  необходимите 100 000 подписи.