Всички държави-членки понастоящем имат финансови проблеми, така че не е чудно, че преговорите за спасяване от фалит на Гърция бяха трудни, казва председателят на комисията на ЕП по икономически и парични въпроси. Но британският евродепутат добавя, че в кр

Интервюто: Евродепутат Шарън Боулз за поуките от кризата

https://api.multimedia.europarl.europa.eu/documents/20125/14861867/N003-0053-BG.srt

Шарън Боулс, Председател на   комисията за икономически въпроси.

Вие сте в центъра   на много интересна работа в ЕП,

имайки предвид кризата.

Навярно не това внимание   бихте искали да получавате.

Има доста работа,   наистина не ни липсва такава.

Имаме четири насоки на работа.

Занимаваме се с финансовите пазари,   макроикономиката и еврото,

политиката на конкуренция,   резултатите на банките,

данъчната политика и как бедните   могат да получат помощи.

Може да се каже, че четирите   отдела работят претоварено в момента.

В криза сме   поради гръцкия дълг.

Гърция не е единствена.   Може да е само върхът на айсберга.

Исторически, ако се върнем   към въвеждането на еврото,

казват, че всяка страна-членка   е използвала известна сума,

сделка с инвестиционна банка,   за да прикрие нещата.

Но е имало обща политическа   воля да се направи така,

защото въвеждането на еврото   и успехът му са били по-важни.

Евростат е бил критикуван навремето,   че не е събрал точна информация,

но всъщност   не е имал правомощия за това.

Трябвало е да разчита   на информацията от страните-членки.

Осчетоводяването им е различно,   при някои – много остаряло.

Да, така е. В 2005 г. се опитаха да дадат   повече одитни правомощия на Евростат

и това беше блокирано   от страните-членки.

Винаги е трудно,   щом се изисква единодушие.

Впоследствие се създаде кодекс   на водене на статистика,

а след това Консултативен борд   за управление на статистиката

или някакъв подобен орган,

за да се получи външен   поглед от статичстически експерти

върху това, как кодексът за статистика   се прилага.

След това имаше партньорска   проверка от една страна и Евростат

на друга страна-членка   по системата "всеки срещу всеки".

Бях докладчик по създаването   на тази процедура

и се постарах да окажа натиск   за повече правомощия по проверка

за Евростат и по време   на партньорската проверка,

за да могат статистиците   да бръкнат надълбоко.

Напълно блокираха   предложението ми,

защото не можах да постигна   единодушие в Съвета.

Разбира се, Германия беше   на преден план.

По време на немското Председателство   ми казаха: „Не, не може така.”

Представител на Евростат каза,   че много от дълговете са в ценни книжа

и това трябва да се разгледа.

Може ли въобще да сме сигурни,   че това ще се разкрие докрай?

Не може никога да сме сигурни,   ако някои е решил да мами.

Но смятам, че е факт,   че сме на прав път.

Има връзки   към банките.

Хората се интересуват   и ще се появят слухове.

И преди имаше слухове,

но нямаше правомощия   да се разследват.

Въпросът е: всички ли аспекти   на дълг в ценни книжа са лоши?

Ако погледнем други области   от интерес за Европа,

например изграждането   на нова енергийна инфраструктура,

това са големи инвестиционни проекти,

които задължително зависят   от процеса на издаване ценни книжа,

когато получавате пари,   за да строите

в замяна на доход   по-нататък по линията.

Така че, капиталните проекти   имат връзка с балансовия отчет,

в който секюритизацията   не е лошо нещо.

Само защото се е получило   лошо с дълга в ценните книжа

поради обстоятелствата   на ипотеки и токсични активи.

Само защото имаше   секюритизация в ход,

когато хората не бяха сигурни   дали е добро или лошо нещо,

не трябва да я отписваме.

Например, казаха ми, че някои   градове в Италия получават пари

в замяна на издаването в бъдеще   на квитанции за паркиране,

което е един вид   процес на секюритизация.

Трябва ли това задължително   да е лошо нещо?

Каква е разликата между това

и продаването на паркинга   на някого за пари?

Разликата е, че не се прави   трансфер на активи.

Не съм сигурна,   че такъв пакет е използван.

Ако вземем пример с Великобритания,

съществуват публично-частни   финансови инициативи

Нещо се извършва в замяна   на бъдещ финансов приход в кеш.

Но така нещата стават по-бързо.

Смятате ли, че е взета   поука от гръцката криза?

Дали помощта, предложена   от Еврозоната и МВФ

ще разреши кризата   в краткосрочен план?

На Гърция ще й трябва дълъг период,   за да се възстанови.

Но взехме ли си поука?   Дали ще се случи пак?

Никога не се казва „никога”.   Смятам, че си взехме поука.

Научихме от натиска   на кризата,

която доведе тези проблеми...

Не само ситуацията с гръцкия дълг   стана по-лоша от кризата,

ситуацията с дълга   на всички страни се влоши,

затова сме по-малко щедри   да помагаме.

Трябваше да договаряме помощта   при много трудни обстоятелства,

при които всеки изпитва   липса на свежи пари.

Фактът, че се стигна до договаряне   при такива условия,

показва силата на отдадеността   към проекта на европейско единство

Смятам, че се получи добре

и ще ни постави в добра позиция   да продължим напред.

В борбата за изпълнение на плановете   за възстановяване в различните страни

и преизграждане на фискалната   основа на нашите икономики

ще се натъкнем на трудности,

но има единство в европейското семейство   да се справим заедно с трудностите.

Шарън Боулс, благодаря Ви много.   - Благодаря и аз.