Как можем да спрем експорта на ЕС на леки оръжия за страни, които погазват човешките права? Депутатите обсъждат настоящите проблеми и тяхното решаване.

Фокус: Експорт на европейски малки оръжия

https://api.multimedia.europarl.europa.eu/documents/20125/15549237/M001-0061-BG-16.srt

Вижте тези леки оръжия,  продавани за лов и спорт.

Те вече се ползват при конфликтите  в развиващите се страни.

Видяхме как някои европейски  производители на такива оръжия

продават в Либия - в страна,  незачитаща човешките права.

ЕС се стреми към по-строга система  за контрол над леките оръжия

и работи за постигане  на международно споразумение.

Но ще влязат ли в сила  тези правила?

Как ще се съчетае защитата  на пазара на оръжия

със зачитането на човешките права?

Маргарита Сфорца посети в Лиеж  профсъюза на металоработниците,

представляващ 15 000 работници  в отбранителния сектор.

Това е седалището  на профсъюза на металоработниците.

Той представлява 15 000 работници  в отбранителния сектор.

Наскоро имаше скандал в "Ерстал",  основен производител на оръжие.

Тези оръжия стрелят  с гумени куршуми.

Използва ги полицията.

На видеото си личат оръжията,  използвани от армията на Кадафи.

Оръжията са произведени  в Белгия, край Лиеж.

Доставените от "Ерстал" оръжия

са нищожно малко в целия  оръжеен арсенал на Либия.

Направихме изчисления.  Пада им се дял от 0.003%.

Лицензите се отпуснати,  когато целият свят

смяташе, че Либия влиза в правия път.

Огромната част от арсенала в Либия  идва от Китай и Русия

и е доставен без контрол,  така че да спрем лицемерието.

В 2009 г. валонското правителство  дава лиценз за експорт

на пушки, пистолети и гранати  за 11 млн. евро за Либия.

По официални данни те са предназначени  за хуманитарната мисия в Дарфур.

Как така се озовават при Кадафи  и се използват срещу бунтовниците?

Наричаме това  безотговорен трансфер.

Не е незаконен, защото  е разрешен от държавата.

Но законността е под въпрос,  защото е включен и риск.

Случаят е показателен, защото  Либия се свързва с незаконен трафик.

Мека формулировка на случая  според европейските критерии.

През 2008 г. ЕС одобри  набор от задължителни правила,

при които правителствата трябва  да отказват лиценз,

ако има риск за нарушаване  на човешките права

или районът за износа  е неспокоен.

Съществуват строги правила,  но решава конкретната страна.

През 2009 г. имахме доказателства  за износ на оръжия и други материали

за Либия  поне от 8 страни-членки на ЕС.

Белгия бе спомената в новините,

но износ е имало и от Италия,  Великобритания, Франция и България.

Отбранителната индустрия в Европа  е повод за притеснение.

Да вземем, например,  пистолетите и пушките.

Говори се, че тези леки оръжия се  използват във въоръжени конфликти.

САЩ са основният износител  на глобално ниво,

но плътно следват Италия,  Германия, Австрия и Белгия.

Русия, Китай и Иран  също са големи производители.

Но те не дават подробности  за износа си.

В Европа се произвеждат пистолети  и пушки за нуждите на армията,

както и за спорт и лов.

Парламентът изисква повече прозрачност  в търговията с леки оръжия.

По света има  875 млн. огнестрелни оръжия.

74% от тях  са в ръцете на цивилни лица.

Страните в ЕС ще трябва  да декларират износа на леки оръжия.

Така може да се ограничи  възможността за злоупотреба.

Няма значение дали оръжията  и оборудването

са предназначени за спорт,  за военни и полицейски цели.

Имаме доказателства,  например в Египет,

че такива оръжия  са били предназначени за спорт,

а са използвани от полицията  срещу протестиращите.

За да се пребори  с незаконния трафик,

ООН подготвя договор за  международната търговия с оръжия

със забрана за експорт към страни,  където са заплашени човешките права.

Договорът трябва да е готов  през 2012 г.

Остава да видим дали добрите  принципи ще бъдат приложени.

Както видяхме в репортажа,

Европа вече има обща позиция  по износа на оръжия.

Ще видим дали тези закони  се прилагат или не.

За дискусия по темата  "Износ на оръжия в трети страни"

при мен са Ана Гомеш  от Групата "Социалисти и демократи"

и Джефри ван Орден от Групата  "Консерватори и реформисти".

Ана Гомеш, да започнем  с новината, която видяхме

по време на конфликта в Либия.

Европейски оръжия  са използвани от полицията.

През 2009 г. поне 8 европейски страни  са продавали оръжия на Либия,

а тази страна  е била вече несигурна

по отношение на човешките права -  един от критериите в този закон.

Трябва ли да смятаме,  че законът в случая е безполезен?

Един от критериите,  разбира се,

е да не се продават оръжия на страни,  нарушаващи човешките правя.

Няма съмнение,  каквото и да се смята,

че Кадафи напоследък  беше приет в света,

в международната общност,

че този режим  нарушава човешките права.

Това трябва да е критерий

и в репортажа се видя,  че това е проблем.

Трябва националните власти,

упражняващи контрола  и наблюдението,

да решават  дали да се разреши лиценз или не.

От репортажа стана ясно,  че властите във Валония са разрешили.

А те са собственици на производителя.  - Точно така.

Чрез позволяването  на този децентрализиран модел

са възможни всякакви  "вратички" в закона

и в прилагането на съществуващия  кодекс на поведение.

В моята страна Португалия

открих, че правилата са прилагани

само за военния износ,  разрешаван от външното министерство

след лицензиране  от министерството по отбраната,