Какви са приликите и разликите в ролите и правомощията им. ЕвропарлТВ взема мнение на депутати от двете страни на океана.

Един срещу друг: Парламентът в Страсбург и Конгресът във Вашингтон

https://api.multimedia.europarl.europa.eu/documents/20125/11987501/m003-0304-bgxx.srt

Много се изговори за специалните  отношения между САЩ и Европа,

особено  за Трансатлантическото партньорство.

Законодателството от двете страни  е критично важно за случая.

От едната - Европейският парламент,  от другата - Конгресът във Вашингтон.

Сравняваме и противопоставяме  двете страни през океана.

Двама политици ни помагат  в обясняване на спецификите

с помощта и на историк от САЩ.

Ерик Полсен, републиканец от Минесота,  конгресмен от 7 години,

Бернд Ланге,  социалдемократ от Германия,

станал за първи път депутат  в ЕП през 1994 г,

и историкът Винсент Морели  от Службата за проучвания на Конгреса.

Бих казал, че има значителни  различия по отношение на властта,

и двете са уникални институции  със своите силни и слаби страни.

Острите различия пречат двете  законодателства да правят инициативи.

Конгресът се роди от пепелта  на Войната за независимост през 1770 г.

Днес в него има две камари:  Камара на представителите с 435 места

и Сенат със 100 места. И двете камари  са доминирани от републиканците,

което създава проблеми  за демократа президент Обама

да осъществява плановете си.

В Европейския парламент  има само една камара,

изникнала след разрухата  от Втората световна.

В него има седем основни  политически групи от 28 страни.

Доминиран е от център-десните  центриските и център-левите депутати.

Правомощията на двата органа  са следните.

На конгреса: федерален бюджет,  външна политика, данъци,

назначения на висши служители  и импийчмънт на президента.

Европейският парламент има  сърешаващи и блокиращи правомощия

върху бюджета, избирането  на Комисията и някои надзорни такива.

Не може да предлага закони и вдига  данъци, само съветва дипломацията.

Всеки член на Конгреса може кой и да е  ден да предлага закони,

докато в Европа се изчаква  закони да предлага Комисията.

Интересен случай е ТПТИ,

партньорството  за търговия и инвестиции,

за което преговарят  Комисията и САЩ.

Парламентът не участва пряко  в преговорите.

Въпреки това, днес шефът  на комисията по външна търговия

Бернд Ланге е във Вашингтон  за разговори.

Отиваме до Конгреса  за среща с конгресмени

и да дадем ясен сигнал, че очакваме  по-амбициозна позиция на САЩ.

И съвет към преговарящите от ЕС:  - Заявете нашата позиция,

иначе трудно ще прокарате  споразумението през Парламента.

Минаха времената на споразуменията  след преговори зад закрити врати.

На Капитолийския хълм  за среща с Ерик Полсен,

депутат-републиканец,  силно ангажиран с ТПТИ

и голям познавач  на механизмите и правомощията,

както и на липсата на такива,  на Европейския парламент.

ЕП играе ролята си,  отразявайки общественото мнение,

следи Комисията да следва  насоките на преговори,

затова искаме да има разговори  какви са тези насоки.

Същото правим в Конгреса,  съветваме президента за преговорите

и нашия посланик по търговия,  дано това да даде по-добри резултати.

Г-н Полсен знае добре,  че важни търговски споразумения

са били отхвърляни вече  от Парламента,

напр. АСТА, споразумението  срещу незаконните копия,

подписано от големи страни,  но отхвърлено от ЕС,

след като депутатите от ЕП решиха,  че нарушава права.

Тяхната цел е да следват  важното за избирателите.

Смятам, че системата  е подобна на тази в САЩ,

тъй като депутатите главно  дават напътствия на комисарите.

Новото споразумение с ЕС ще уравни  условията и за фирмите от САЩ.

Те действат по различен начин  в САЩ, няма съмнение за това.

Но виждат и повече прилики,  отколкото разлики с ЕС

в прилагането на демокрацията.  А това е важно.

Това сближава двата парламента,  кара ги да се вслушват взаимно.

Европейските преговори  ще имат по-силна подкрепа,

защото това са най-добрите ни  приятели и съюзници,

ценностите ни са едни и същи.  Силната подкрепа...

Ще се зароди ентусиазъм  за тези преговори

с течението на времето,  като се знае, че остава година,

за да се постигне  успех в преговарянето.

Какво се очаква като еволюция  в правомощията на ЕП?

Лисабонският договор от 2009 г.  даде повече правомощия на ЕП,

направи Комисията и Съвета  с по-ясни функции при задължението

да изготвят законодателството  на 500 милиона жители.

Но нови правомощия би имало  при нов договор на ЕС,

а такъв не се вижда в момента  на хоризонта.

Външната политика и сигурността  не са в компетентността на ЕС засега,

трябва да работим по въпроса.

Някои страни на политиката  не са напълно развити.

Като цяло Лисабонският договор  увеличи правомощията на Парламента

и те трябва да бъдат  използвани правомерно.

Случаят с АСТА се оказа  предупреждение за Комисията.

Все пак, остават напрежения  при подялбата на правомощия.

Много от тях са все още  в ръцете на страните-членки,

действащи индивидуално или заедно  чрез Европейския съвет.

До 2009 г. преобладаващото мнение  в Комисията и много страни-членки

беше международните договори  да се договарят без Парламента.

Това съществено се промени.

Смятам, че днес търговските  и други споразумения

трябва да се договарят  в присъствието на депутати.

Затова е и принципното послание:

правомощията са функция,  а не нещо застинало.

Те се увеличават или намаляват  в различните епохи в САЩ и Европа.

А в момента, според депутатите,  те се увеличават в полза на ЕП.