Ани Подимата разсъждава за бъдещето на Гърция и еврозоната след изборите в Гърция, а граф Ламбсдорф оценява дали Либия е готова за свободни избори.

7 дни: Светло ли е бъдещето за Средиземноморския район?

https://api.multimedia.europarl.europa.eu/documents/20125/16033130/m004-0039-bgx_mf.srt

Само няколко дни бяха нужни  да се състави ново гръцко правителство.

Европейците си отдъхнаха.  Гърция избра да остане в еврозоната.

Но значи ли това, че кризата мина?  Според мнозина аналитици - не,

защото бремето на дълга  е останало същото.

Какво крие бъдещето за еврозоната,  за Гърция най-общо?

Темата е постоянно на първа страница,  откакто излизането на Гърция не е табу.

Приятно ми е да посрещна  Ани Подимата за 40-то предаване.

Вие сте депутат в ЕП от Гърция.

Депутат сте в Европейския парламент  от 2007 г.

и сте специалист  по икономика и монетарни въпроси.

Малко е да се каже,  че имахте доста работа напоследък.

Преди да започнем интервюто,

ще имате една минута за отговори  с "да" и "не". Започваме.

Ако ви бяха дали пост в правителството  на Гърция, щяхте ли да приемете?

Смятате ли, че това правителство  ще изведе Гърция от кризата?

Била сте журналист,  кореспондент в Париж.

Виждайки политиката на Гърция в ЕС,  не искате ли пак да станете журналист?

Когато немците казват: "Плащайте си  данъците и тогава ще говорим.",

това ядосва ли ви?  - Не, съгласна съм.

Трябва ли църквата да плаща данъци?  - Абсолютно.

Реален ли е проблемът  с разбирането за данъците в Гърция?

Премиер в отпуск по болест,  финансов министър, подал оставка...

Лошо ли започва правителството?  Поличба ли е?

Трябва да се гледа напред.

Програмата за помощ на Гърция  трябва да се предоговори.

Съгласна ли сте?  - В някои пунктове.

Имах още много въпроси.  Ще се върнем към тях в интервюто.

Явно е, че ще говорим за Гърция,

но и за икономическото положение  в Европа като цяло.

Преди да продължим, кратък репортаж  за новините през седмицата.

Той е на Летиция Маркакис.

Как ще изглежда ОСП след 2014 г.?

В понеделник ЕП се срещна  с парламентаристи от страните,

за да се обсъдят новите правила  за Общата селскостопанска политика.

За първи път Европейският парламент  има думата по въпроса,

но депутатите не искат да обсъждат,  без да знаят бюджета,

който ще се даде на ОСП  от сега до 2020 г.

Разходите за селско стопанство сега  са над 40% от бюджета на ЕС.

10 г. след последната реформа,  ОСП е пред нови трудности днес:

промяната в климата  и защита на биоразнообразието.

По-безопасни и по-екологични  мотоциклети иска ЕС.

ЕП разгледа въпроса във вторник

и се надява да сключи  споразумение със страните.

Днес над 30 милиона мотоциклета  са по пътищата на Европа

и са нужни по-строги правила,

особено за по-екологични двигатели  както е и за колите.

В еврозоната с дълговата криза

подобряване имиджа на финансите  със социално отговорни инвестиции

е новото предизвикателство на ЕС.

Обсъждаше се Фондът  за социално предприемачество.

Идеята е да се привлече частен капитал  за обществени цели.

Според докладчика Софи Окони,  проектът постига две цели:

да диверсифицира финансовия ресурс  на социалните дейности

и да приближи финансовите пазари  до реалната икономика.

Проектът маха пълната зависимост  на предприемача от публични поръчки.

Ани Подимата,  да се върнем на Гърция.

Видяхме на срещата на Г20 в Лос Кабос  пълно разногласие сред европейците,

които не знаеха как да обяснят  на колегите си от другите континенти

защо не може ЕС  да излезе от кризата.

Ще цитирам Робърт Зелик,  президент на Световната банка:

"Прекалено малко, прекалено късно."

Наистина ли е така?  Какво може да се направи?

Преди всичко, смятам,  че тази фраза

описва ситуацията,  в която бяхме

от началото на кризата  до този момент.

Но вече, защото не можахме  да ограничим кризата,

смятам, че всички в Европейския съюз  сме изправени пред дилема.

Трябва да направим сериозни усилия  да говорим в един глас

и да направим нужните решения

да спасим икономическия  и монетарния съюз,

както и Европейския съюз  като цяло.

Не направихме необходимото,  свършихме дребни поправки.

Сега хората говорят  за други решения,

като нуждата от банков съюз,  за излизане от кризата.

На срещите на високо ниво се говори  за дългосрочни мерки,

а не за спешно гасене на пожар.

Какво означава това за Гърция  в близко бъдеще и за по-късно?

Двете са свързани. Някои неща трябва  да се свършат на национално ниво

и някои решения трябва  да се вземат бързо

и да се въведат бързо  на европейско ниво.

Бих казала и на глобално ниво,  защото става дума за финансови пазари.

Както казахте, Гърция направи  избора си след изборите на 17-и юни.

Избрахме да останем част  от еврозоната

и този избор значи спазване  на задълженията и правилата,

първо, защото сме част  от семейството на еврозоната,

а и защото получаваме  финансова помощ

от европейските партньори.  Това е ясно.

От друга страна, смятам,  че е в интерес на нас, гърците,

както и в интерес  на европейските ни партньори

да се заемем  с нужните модификации

в програмата, която вече  е в действие,

програмата за фискална пренастройка  в Гърция,