Одобрявате ли употребата на месо от клонирани животни? Проучваме различните аспекти - хуманното отношение към животните, безопасността и проследимостта.

Клонирането на животни

https://api.multimedia.europarl.europa.eu/documents/20125/19164437/M003-0124-BG.srt

Одобрявате ли консумацията  на клонирано месо?

Не знам дали мога да се доверя.  -Аз съм против страдането на животни.

Не бих го докоснал,  няма достатъчно информация за него.

6-ма от 10 европейци не са склонни  да консумират клонирано месо.

Разглеждаме безопасността  и проследимостта на храната

и хуманното отношение  към животните.

Маргарит изглежда  като всяко друго теленце,

но е клонинг - тя е първата крава,  клонирана през 1998 г. в INRA,

френския национален институт  за земеделски изследвания.

Клонирането става чрез тази машина.

Клонирането е възпроизводството  на един индивид без осеменяване.

Главната цел на клонирането  за хранителната индустрия

е да се възпроизведат елитни животни,  които са генетично селекционирани,

за да произвеждат  значителни количества мляко

или месо с конкретни качества.

Животните се клонират,  за да станат елитни

и след това се възпроизвеждат  естествено с неклонирани животни.

Те не са предназначени за храна,макар  че е невъзможно да бъдат различени.

Количеството протеин и мазнини  е същото,

качеството на мазнините е същото.

Няма разлики по отношение  качеството на продуктите.

FDA, Американският орган за храните  и лекарствата, заключава същото.

Европейският орган за безопасност  на храните е по-предпазлив.

Той казва, че няма данни клонираните  продукти да са по-малко безопасни.

Хранителният аспект е достатъчен  за САЩ, за да разреши клонирането,

но Европа е притеснена  от етичния аспект.

Срещнахме се с член на групата  за етика в Европейската комисия.

Не е вредно, няма смисъл  да се забранява

или да се заявява, че ще предизвика  проблеми за потребителите. Няма.

Нашите заключения са,  че няма и големи предимства.

Малкото предимства са твърде  минимални,

а има големи недостатъци -  нехуманното третиране на животни,

риск от намаляване  на биоразнообразието.

Етическо решение би било да се  контролира по-добре технологията

чрез код за поведение,  хуманно отношение към клонингите,

както и към животните,  от които идват клетките.

В Европа клонирането се практикува  в по-малко от 10 лаборатории.

Тук в INRA  учените отиват по-далеч:

наблюдават периода на  бременността, периода след раждане

и доброто състояние на животните  в дългосрочен план.

Въведена е инфраструктура  с адаптирана ветеринарна служба,

която се фокусира върху повишения  риск от слабо развитие на плацентата.

Чрез ултразвук  и сложни образни техники

ние наблюдаваме развитието  на ембриона и плацентата.

Ако има аномалии, които засега  не знаем как да третираме,

правим цезарово сечение  и прекъсваме бременността,

за да не страдат повече  кравата и ембриона.

Що се отнася до проследимостта  и обозначаването на тези продукти,

както изисква ЕП, за да гарантира  свободния избор на потребителите -

изглежда това  трудно може да се реализира.

Практически може да се проследят  клонингите и може би поколението им.

На теория може да се проследят и  второто, третото и четвърто поколение,

но на практика е много по-трудно,  така че е по-добре да се откажем.

Макар в ЕС храната от клонинги  или поколението им да е рядка,

все пак 2,5% от спермата, използвана  за възпроизвеждане на добитъка ни,

идва основно от САЩ и Канада,

където няма изисквания за  проследимост на клонирани животни.