Американските университети "отмъкват" най-добрите и най-умните учени на Европа, като им предлагат по-високи заплати и по-добри перспективи за кариера. Двама италиански физици, работещи в CERN, ни разкажат своите истории.

Репортер: Изтичане на мозъци

https://api.multimedia.europarl.europa.eu/documents/20125/14936155/m003-0075-bg.srt

Изтичане на мозъци. Европа губи  най-квалифицираните си работници

заради липса на финансиране.

Евродепутатите смятат, че трябва  да се наблегне на изследванията,

за да се насърчи  икономическият растеж.

Отидохме до Женева на посещение на  Организацията за ядрени изследвания

център, привличащ най-добрите  физици от Европа и света.

Най-добрите мозъци на Европа са тук,

в CERN, Европейската организация  за ядрени изследвания -

международна лаборатория на  границата на Швейцария и Франция.

Италианският изследовател  Алесио Бонато дошъл тук преди 2 г.

29-годишният италианец завършва  докторантура в Хамбург, Германия.

Работата му в CERN се финансира  от Университета Хопкинс в САЩ.

Не търсех специално  американски университет.

Предложиха ми  много интересна работа.

Офертата беше много конкурентна,  университетът - много престижен.

Роберта също работи в CERN.

Тя същи си сътрудничела преди  с американците, MIT в Бостън.

Но решила да се върне към договор  с италианския университет в Торино.

И двамата изследователи работят  с най-големият акселератор в света.

Тук се анализира взаимодействието  на ускорени частици

за увеличаване на скоростта.

Целта - да се възстанови Големия  взрив и открие произхода на материята

Проучванията на Алесио ще бъдат  престижни за американската наука,

а тези на Роберта- за Италия.

Тя е сред малкото италианци,  получили стипендия за изследвания

чрез инициативата на правителството  против изтичането на мозъци, която

финансира изследователски проекти  на младежи чрез 3 г. опит в чужбина.

Договорът може да бъде подновен  за максимално 6 години.

Аз преподавам  определен брой часове

и в същото време провеждам  изследванията си в CERN.

Това е положителен опит.

Роберта и Алесио  имат сходно образование и опит.

Какво мислят за италианската система  след работа за университети в САЩ?

В Италия в някои случаи  системата не работи правилно,

защото често в екипа  се избира нечий син или внук

само заради нечии интереси.  Това не би се случило в САЩ,

защото финансирането на екипа  зависи от резултатите му.

В Италия е различно. Минавате  конкурс, за да бъдете назначени.

Университети в САЩ  със сигурност имат повече свобода,

особено защото имат повече средства  и повече свобода как ги използват.

Разликата е в средствата,  не в качеството на обучение,

обясни проф. Марко Костра

при визита в CERN  с група убниверситетски студенти.

Тук има 600 италиански физици.

Те формират около 10% от персонала  на международния център.

В момента 3 на всеки 4 експерименти  в CERN се водят от италианци.

Експертизата е италианска,  но средствата идват от чужбина.

Очевидно средствата са ограничени.

Днес изпитваме трудности да  предложим субсидии за изследвания,

двугодишни договори за младежи,  завършили докторантурата си.

Италия харчи над 1,10% от БВП  за финансиране на изследвания.

Това е далече от постигането на  целта от 3%, зададена от Комисията,

която да направо ЕС в световен план  по-конкурентоспособен.

Според някои изследователи  италианските заплати са ниски

спрямо стандартите в Европа

и са два пъти по-ниски  спрямо американските стандарти.

Италия губи мозъците си  и не привлича други от чужбина.

Много малко изследователи или учени  идват да работят в Италия

за кратък или дълъг период.

Мисля, че е главно защото нашите  оферти не са финансово конкурентни,

а не защото ни липсват добри екипи.

Алесио реши да не се връща в Италия,  а предпочете да работи в чужбина,

с надеждата за по-висока заплата  и по-добри възможности за кариера.

Обичам да работя, пътувам, живея  на различни места с различен опит.

Не ми липсва страната ми  и това ми отваря повече възможности.