Все още се смята, че при автоматизираните решения на системите, използващи машинно самообучение, липсва „човешката перспектива“ и гъвкавост за адаптиране към конкретните нюанси и случаи. Но може би тъкмо липсата на хитроумие за прикриване на пристрастията дава възможност автоматизираните системи да вземат по-справедливи решения от хората, когато се основават на правилно обработени данни.

Могат ли машините да вземат по-справедливи решения от човека?