ЕП гласува за доклада по следствията от мъченията на ЦРУ и участието в тях на някои страни в ЕС. Не всичко е само бяло и черно.

Доклад за мъченията на САЩ: какви са ходовете на Европа?

https://api.multimedia.europarl.europa.eu/documents/20125/11965921/n003-0337-bg.srt

ЕП ще гласува в сряда  своята реакция

на доклада на сенатора на САЩ  Диан Файнщан

по използването от ЦРУ на техники  за измъчване след атаките 9/11.

Важни въпроси по човешките  и фундаментални права,

както и относно съучастието  на няколко европейски страни

в предаването на заподозрени  в тероризъм бяха повдигнати.

За дискусия по тях  поканихме Чарлз Танок

от Европейските консерватори  и реформатори в ЕП

и Ева Жоли от Зелените от Франция.

Кой според вас  е най-неприятният аспект в доклада?

Най-лошото е да се разберат ужасните  техники на разпит, които са използвани,

Г-жа Файнщайн признава,  че мъчения са използвани,

и казва нещо, което е важно  да се разбере:

тези мъчения са били безсмислени.

Не са довели до полезна информация,

която да не може да се събере  чрез други средства.

Американският Конгрес е упражнил  правото си на надзор

и е осъдил използването  на подсилени техники на разпит,

напр. поливане с вода върху главата,  за които се смята, че са разрешени

с подпис на извънредна заповед  от Президента на времето.

Приветствам постъпката на Конгреса  и смятам, че е упражнение по откритост,

а американците подреждат  дома си в порядък

в духа на фундаменталните постулати  за човешки права и демокрация.

Но няма да последвам  някои депутати в този Парламент,

които искат да има лов на вещици  и да се наказват САЩ.

Каква трябва да е следващата стъпка  на Европа,

при положение, че няколко страни-членки  са замесени в действията на ЦРУ?

Ще има разследване в страните  с центрове за задържане

като Полша, Румъния и Литва.

Били са центрове за мъчения  на територията на Европа.

Естествено, имало е хора в тези страни,  извършващи подобни разпити.

Затова е важно да има разследване  и да ги подведем под отговорност.

Въпросът засяга отделните страни

с техните правосъдни системи  и национални парламенти.

Някои вече са създали комисии  за разследване

ролята на техните правителства  и сътрудничеството им с ЦРУ,

както и това дали са нарушени  наказателните закони

чрез методите, използвани  да се отвлекат насила

някои от лицата  от арабските страни,

и относно използването на техники  за разпит, смятани за незаконни.

Не смятам, че ЕС трябва  да показва мускули

и да критикува страните-членки.

Има ли по принцип оправдание  на методи на насилие на разпит

предвид надигането на тероризма  в лицето на ИДИС?

Не смятам, че използването на мъчение  може въобще с нещо да се оправдае.

Демокрацията деградира от мъчения.  Не трябва да се позволяват.

И няма нищо общо с изстъпленията  на Ислямска държава.

Те могат да бъдат наказани  с военна интервенция на място.

Но не може да ни принудят  да ползваме методи на наша територия,

забранени от международните конвенции  и националните закони.

Всички здравомислещи политици  в страните-членки на ЕС

и в САЩ ще осъдят  използването на мъчения.

Но трябва да запазим правото си  да разпитваме заподозрени терористи.

Тези лица са много опасни.

и проблемът е реален  с около 3000 граждани на ЕС,

които се бият в Сирия и Ирак  за Ислямска държава.

Някои от тези лица  ще се върнат в нашите страни.

Може да извършат терористични  атаки в родните си страни.

Властите трябва да запазят правото си  да арестуват подобни лица,

ако са заподозрени, че са част  от терористична организация,

а също и правото да ги разпитват.

Какви са големите терористични  заплахи в бъдеще?

Във Франция играят много фактори:

колониалната история, фактът,  че живеят 4 млн. души,

произлизащи от имигрирали във  Франция през 70-те и преди,

които са били оставени без интеграция.

Условията в затворите във Франция  и много европейски страни

провокират радикализация.

Не може просто да си кажем,  че това са лоши хора,

както каза Буш,  че са „лоши момчета“,

но че има и „добри момчета“.

Трябва да се занимаем с проблема  много по-сериозно.

Пред нас е организация, по същия начин  тоталитарна като нацисткия режим,

на власт в Германия през 30-те и 40-те.

Това е организация,  която не признава граници

какво може и какво трябва да се прави,  след като екзекутират заложници,

продават жени в робство, извършват  изнасилвания, убийства и мъчения.

Даже и изгарят живи жертвите си,  както е случаят с йорданския гражданин.

Това е много, много сериозна заплаха.

Хиляди души са се присъединили  към този психопатичен култ.