Като част от сериите за Европейската година на гражданите, ЕвропарлТВ проследява правата на здравна помощ в чужда страна в ЕС.

Репортер: Здравеопазване без граници?

https://api.multimedia.europarl.europa.eu/documents/20125/16247364/m003-0243-bg.srt

РЕПОРТЕР: ЕВРОПЕЙСКА ГОДИНА  НА ГРАЖДАНИТЕ 2013

Мобилността на пациентите в ЕС  се засили много последните 20 г.

Но различията в услугите и качеството  затрудняват мобилността.

Презграничните здравни услуги  трябва да са право на пациента.

Пациентът трябва да може да намери  добри услуги, където има такива. 

Ако той иска услуга в Испания,  а е от Холандия

или обратното,  това е негово право.

ЕвропарлТВ реши да провери  как е в Белгия и в Испания.

Диабетик съм от 30 години.

Имаме къща в Испания,  където прекарваме по 3 месеца.

После се връщаме в Белгия,  след 3 месеца пак отиваме в Испания.

На инсулин съм,  здравето ми зависи от него,

което означава винаги да имам  в наличност.

Пенсионерите от Белгия Роже и Розали  имат къща в Аликанте, Испания.

Прекарват 3 месеца тук  всяка година.

До скоро нямали проблеми,  използвали Европейската здравна карта.

Но сега се натъкват на пречки  да ги прегледат в болницата.

От миналата година Испания  ограничи достъпа до държавно лечение

за безработни  и имигранти без документи.

На практика, орязаните средства  засягат много европейски туристи.

Мириам е белгийска пенсионерка  с къща тук.

Опитва се да помогне  на приятелите си на испански.

Обвинява испанските здравни власти,  че искат още формуляри

като S2, предназначен  за предоторизирани операции

и за промяна  на испанското гражданство.

Всички казват: "Не е мое решение,  нареждат ми отгоре."

И още:"Прекалено много англичани  се възползват от предимството."

Да, но това не е мой проблем.

Имам право и го пише в закона.  Точка.

В Европа интеграцията на услугите  в здравеопазването е в съда.

От 1998 г. 11 отсъждания  на Съда на Европейския съюз

постановяват правото  за лечение в чужбина.

Директивата по здравеопазване  от 2011 г.

позволява първична здравна помощ  без съгласие на органите.

Но остават страховете  от здравен туризъм.

Имали сме оплаквания  относно Испания от туристи

и сме предприели мерки  с испанските власти,

ще настояваме  пред испанските власти

правата на хората за здравеопазване  да се уважават.

Когато трябва да ходя  до Испания за дълго време,

трябват ми много лекарства.

Свободен достъп до всичко?

Независимо дали си белгиец,  германец, холандец или испанец?

За хората от Ойпен, Белгия,  ходенето в болница в Германия

е нещо нормално  за последните 10 г.

Директивата от 2011 г.  за презграничните здравни услуги

казва, че всеки европеец има право  да посети специалист или на операция

в друга страна, но само  с разрешение от своята собствена.

В този регион разрешение  не се изисква,

тъй като в 2011 г. е започнала  програмата IZOM.

За Андрю и Едит  всичко вървяло добре,

но от година националността им  създава проблем.

Британски пенсионери сме, по някаква  причина правилата за нас са други.

Можехме преди да ползваме IZOM,  споразумение за презгранични услуги,

нямахме проблем  да си запишем час при специалист

и да отидем в избрана от нас  болница в Германия.

Но от май 2010 г.  това вече е невъзможно

без огромно бюрократично усилие.

Сериозно обмисляме от година  да се върнем в Англия,

защото не е приятно чувството.

Трябва да кандидатстваме  за час при специалист

чрез нашата  здравна осигурителна компания.

После те молят Великобритания  да платят за прегледа

и изпращат документацията, а обратната  документация отива в Германия

и евентуално може да получим час,

който може да бъде само за един ден  или само един лекар.

Ако нещо от тези неща не отпадне,  трябва да минаваме цялата процедура.

Андрю и Едит смятат, че Европа  е направила стъпка назад в кризата.

Белгия и Великобритания не признават  взаимните компенсации

по фиксирана сума за човек,  а вместо това точната сума се калкулира.

Затова разрешението отнема  до три седмици.

За тях е станало бреме,

но е резултат от новата правна рамка,  в която трябва да работим.

Андрю се оперирал в Германия  и получил усложнения.

Поискал още разрешение  да остане в болницата.

Слизах по стълби,  стискайки системата в ръка,

за да организирам с администрацията  попълване на формуляр S2.

Оплаках се  на застрахователната компания.

Казах им: "Точно това  искаме да се премахне,

защото когато сме наистина болни,  не можем да се борим с бюрокрацията."

Оплакали се на директора  на застрахователната компания.

Казал, че ги разбира,  но не може нищо да направи.

Андрю иска операция на коляното  при лекаря, при когото е бил преди.

Но не е получил разрешение  този път.

Казал: "Осъдете ни  и може би ще получите... "

"Навярно ще успеете."  Но аз не искам да минавам през съд.

За момента сме добре и здрави,

но сме на възраст, когато  бъдещето не е много ясно какво ще е,

няма да сме много мобилни,

няма да може да правим  същите контакти,

да преминаваме  бюрократичните прегради

всеки път, когато се наложи  да ходим на лекар в чужбина.