Андреа Сегре спечели наградата LUX 2012 г. с „Шун Ли и поетът”, филм, посветен на всички майки, изоставящи децата си, за да опитат да им предоставят по-добър живот.

Интервю: Наградата LUX: За всички майки-имигрантки

https://api.multimedia.europarl.europa.eu/documents/20125/16140579/n003-0214-bg.srt

Андреа Сегре, здравейте  и поздравления за наградата LUX, 

която току-що получихте  в Европейския парламент.

Първи въпрос.  Това тук е политическа институция.

Филмът ви политически ли е  или е просто изкуство?

И двете, бих казал.  Разбира се, че е изкуство,

но по някакъв начин е история,

която привлича вниманието към една  твърде важна днес политическа тема.

Това е историята на млада китайка,  емигрираща в Италия,

за да осигури бъдеще на детето си

и това е въпрос, присъстващ  във всички европейски страни.

Чрез филма опитах да изразя моята  гледна точка по политическия проблем.

Действието се развива в Италия.

Можеше ли филмът да бъде заснет  навсякъде в Европа?

Можеше ли историята да се случи  навсякъде в Европа?

Така мисля,  но има нещо особено в историята,

което не е Италия, а Киоджа, малкият  град или селце, където снимахме филма.

Това е рибарско градче в лагуната  на Венеция, недалеч от Венеция.

В това конкретно място,  където всъщност майка ми е родена,

може да се намери диалог  между две идентичности в криза.

Имам предвид идентичността  на китайската емигрираща майка

и идентичността на стария рибар.

Защото там можем да намерим старата  идентичност на италианските рибари,

докато често италианското общество  много се променяше.

Така че това е филм и за промените  в италианската идентичност и общество.

Промяна на идентичността, разбира се,

но и два вида идентичност,  разбиващи се някъде.

Мислите ли, че това  определено е Италия или...?

Италия има ново отношение  с имиграцията,

различно от другите европейски страни,

различно от Франция или Англия,  или Германия.

Италия беше допреди 15 години  земя на емиграцията,

а не земя на имиграцията.

И така в едно и също  италианско семейство в Италия

може да намерите баща,  който е емигрирал

и син, който работи с имигрант.

И това отношение е много интересно.  Опитах да подчертая тази промяна.

Казахте баща. Тук имаме майка,  която се премества някъде.

Посвещавате ли филма на всички майки,

опитващи се да работят за децата си?

Да. Майките мигрантки са може би  най-смелите имигранти.

Защото се опитват да дадат бъдеще  на децата си, като ги оставят

и отиват на другия край на света.

Всеки разбира, че е героично,

наистина опасно и сложно да се направи.

Така че наградата е посветена  на майките мигрантки,

не само на майките, които емигрират,

но и на майките,  които чакат емигриралите си деца. 

Наградата LUX се съсредоточава  основно върху теми на човешките права

и на търсещите убежище също така.

Италия често се споменава в заглавията  във връзка с търсещите убежище.

Да си спомним септември например -  Лампедуза е символ за Италия.

Има ли нещо и от това във филма?

Мислите ли и за хората в Лампедуза  или това е друга история?

В кариерата ми на документалист  посветих много от филмите си на темата

и пътуването от Африка за Италия.  Този филм не е за Лампедуза.

Но е за отношението между Италия  и феномена на имиграцията.

В Италия през последните години  виждаме увеличаваща се ксенофобия

в част от политическата система

и нарастващо напрежение  поради промяната.

Но има и много положителни енергии  в Италия,

които се опитват да възпрат  трагедията на тази ксенофобска посока.

Това е политическа институция,  както казахме в началото.

Смятате ли, че посланието на Ли тук

се чува някъде на политическо ниво

или тази институция всъщност е твърде  далеч от всекидневието на Ли?

Ако не мислех, че има възможност  Ли и моят филм

да направят впечатление на  политич. институция и на обществото,

нямаше да направя филма.

Мисля, че филмът, чрез емоциите и  конкретната история на личност като Ли,

има възможност да постигне някои  социални, политич. и исторически цели,

понякога по-лесно, отколкото  дългите политически диалози или речи.

Андреа Сегре, благодаря ви.