Евродепутатите Сара Лудфорд, Антонио Масип Хидалго и Симон Бусутил дискутират в детайли имиграционната политика в Европа. Решението не е нито масово регулиране, нито превръщането на Европа в крепост, така че какво предлагат?

Как го правим: Рационализиране на политиката за нелегални имигранти (пълна версия)

https://api.multimedia.europarl.europa.eu/documents/20125/14960303/Y009-00017-L-BG.srt

Здравейте и добре дошли в това   издание на Как го правим.

Аз съм Марк Роджърсън.

Темата ни днес:нелегални имигранти.

Има между 4 и 8 милиона   от тях в Европа и още са на път.

Изправят се пред смъртна опасност   и експлоатация по пътя.

Но все пак тръгват с надежда   или може би от отчаяние.

С мен да обсъдим политиката на   Европа и какъв да е подходът,

и да погледнем наличната ситуация   в две ключови държави,

са Саймън Бусутил   от ЕНП-ЕД, от Малта.

Антонио Масип Идалго,   член социалист от Испания.

И баронеса Сара Лъдфорд,   либералдемократ от Англия.

Преди да ги чуем, нека видим   какво става на фронта.

Една държава, която много често   е първото пристанище, е Италия.

Италия наскоро отвърна на удара,   тежко, срещу нелегалната имиграция.

Правителството на Берлускони прие   1 от най-суровите закони в Европа.

През лятото, когато времето е по-   хубаво, броят лодки се увеличава,

Така че е реален проблем.

Преди изборите...   В правителството имаше хора,

които се опитаха да   достигнат ксенофобските чувства.

Направиха го с реален проблем за   база и трябва да се разреши.

Няколко пъти лодки бяха връщани   в Либия, началното им пристанище,

без да се даде шанс на пътниците   да поискат политическо убежище.

Миграционният поток не е отскоро.

Винаги са съществували.

Държави като Италия винаги са   били държави с отворени места.

Трябва да се намери решение от   другата страна на Средиземно море.

Висшият съвет на републиката   подчертава, че граничният контрол

не трябва да е за сметка на хора,   които може да имат нужда от защита.

Стотици километри от   полусфери и столици,

Лампедуза, на юг от Сицилия, също   известна като "вратата към Европа".

В момента лодки, пълни с имигранти,   пристигат по-рядко.

От началото на годината само   3800 лица преминаха това.

Идват от Африка и понякога плащат   с живота си за обетованата земя.

На лодки със 100 души,   прекосяващи Средиземно море,

ще има 10, 15, 20 души, които имат   право на международна защита

или поне правото да поискат такава.

Ясно е, че ЕС и ВСР,   Висшият Комисионер на ООН,

разбират проблемите в тези течения.

Но решаването им само чрез   граничен контрол и репресия

е недостатъчно, трябва да стигнем   до корена на проблема.

Миналата година мнозинството от   тези, пристигнали в Италия по море,

са преминали през Лампедуза.   31,000 души.

Има център за посрещането им,   в момента е доста празен.

До преди няколко месеца   беше свръх населено.

Беше първата спирка,за няколко дни,   преди да ги изпратят на континента,

където властите решават съдбата им.

Тогава ситуацията се влоши.

Стана център за идентификация   и депортиране.

Притеснени, разгневени   от жизнените си условия,

имигрантите се разбунтуваха и   част от центъра беше изгорен.

Условията в центъра са мизерни.

Това частично оправдава   избутването на лодките.

През 2008, почти 75% от нелегалните   имигранти, идващи в Италия по море,

поискаха политическо убежище, над   1/2 получиха международна защита.

В тази част от Средиземно море, не   винаги е ясно кой да ги приеме.

Миналият април, кораб спаси   имигранти между Малта и Лампедуза.

Никоя страна не искаше да ги приеме   и накрая Италия ги взе.

Има различни интерпретации   в Малта и Италия

на правилата за спасяване в морето,

на кораби, транспортиращи   незаконни имигранти.

Либия наскоро се нае да подсили   борбата с нелегалната имиграция.

Европа също си начерта пътя.

Чрез мерки, включващи   повече контрол на външните граници

и по-ефективен контрол   на потока нелегални имигранти.

По-добро разпределяне на   отговорностите между членките.

ЕС наскоро помоли 27-те   страни членки за по-добра подкрепа

на търсещите убежище и бегълците,   тикани в Европа от войни и бедност,

Симон Бусутил, Малта и Италия   са много в окото на урагана по

този проблем за нелегална имиграция

Защо не работи политиката за   европейска имиграция?

Това е цената на липсата на   обща политика за имиграцията.

Резултатът е, че умират хора.

Случва се човешка трагедия.

Всеки изглежда прехвърля   вината на някой друг.

Трябва да спрем човешката   трагедия веднъж завинаги.

Трябва да поставим обща политика,   която да работи за всички.

....Трябва да има солидарност.

Антонио, Испания също много често е   първата дестинация за нелегалните.

Обща политика за имиграция?

Да, необходима е. Съгласен съм   с колегата си Симон Бусутил.

Политиката трябва да е европейска.

Напреднахме в този мандат,   който сега свършва,

с FRONTEX и други мерки, приети   от ЕП и Комисията.

Но северноевропейците   наистина трябва да се информират.

Изисква финансиране. Лятото е тук,   ще срещнем проблемите от минали

години, облекчени от политики като   FRONTEX. Но Европа трябва да знае.

Африканците, пристигащи в Малта,   Лампедуза или Канарските острови,

не искат да останат там. Искат   да отидат във Виена или Берлин.

Сара Лъдфорд,изглежда е пълна каша.

Но ние трябва да имаме нещо,   наречено пакт за имиграцията,

за който направиха страхотни песен   и танц при френския президент.

Обърка го липсата на политическа   воля от 27-те правителства

наистина да създадат обща политика   за имиграцията и убежището.

Това е споделен европейски проблем.