Мариса Матиас разглежда изтичането на мозъци от най-силно засегнатите от кризата страни, а Анджелика Нийблър обсъжда бъдещето на употребата на мобилните ни телефони в чужбина.

7 дни: Емиграция от ЕС и по-евтин роуминг

https://api.multimedia.europarl.europa.eu/documents/20125/15957360/m004-0030-bg_mf.srt

Добре дошли в “7 дни в Европа“,

където преглеждаме историите от ЕП,  стоящи зад заглавията от новините.

Днес темата е изтичането на мозъци  от най-пострадалите от кризата страни.

Гостът ми е Мариса Матиас,  португалски депутат

от групата на Европейската обединена  левица, ЕОЛ.

Тя е и социолог, което има връзка  с проучването на случая в Португалия,

макар че тя не е единствената засегната  страна.

300 000 са емигрирали от Ирландия  от 2008 г. насам и броят расте.

Но да започнем с нашата серия  „Да/ не“,

въпроси, на които бих искал  да отговорите с “да“ или “не“.

Безработицата в Португалия  се е повишила на 15%.

Ще продължава ли да расте?  -Да.

Има ли начин да се обърне процесът  в близко бъдеще?

Португалия разчита на туризма,  а има 23% данък за ресторантите.

Таксата за магистралите се увеличи.

Това ограничава ли работещите?   -Да, разбира се.

Лекът на Тройката по-лош ли е  от болестта?

Правителството увеличи бюджета си  за социалните кухни,

от 2 млн на 50 млн за последните  няколко години и отвори нови.

Това е лош знак, нали?  -Да.

Португалците имат репутацията  на спокойни и възпитани хора.

Ще се ядосат ли?  -Надявам се, че да.

Много хора мислеха, че сриването  на банковата система

може да промени системата  на капитализма.

Няма такива сигнали обаче, нали?  -Не,за съжаление.

Добре, това е финалът..  Благодаря за участието.

Нека да видим репортажа  за емиграцията

от най-зле ударените от кризата страни.

Жоао Карлош Нунеш, завършил бизнес  адм., работи в Мозамбик от две години.

Безработен в Португалия през 2010,  решава да си търси късмета в Мапуто,

след като губи работата си в  автомобилния сектор, сринат от кризата.

Бях безработен и почнах да мисля  какво искам да правя в живота.

Тъй като отдавна вече исках да дойда  тук,

започнах да се опитвам да го осъществя.

Oт две години живее и работи в Мапуто,

столицата на народ, растящ с над 7%  годишно - главозамайваща скорост,

където идват инженери, инвеститори  и строителни фирми.

Обратното става в Португалия,

страната, която съкрати най-много  работни места в Европа през 2011 г.

Безработицата сред младежите  е над 30% и има безброй безработни.

Ситуацията е така критична, че дори ПМ  насърчава младите да емигрират.

Знаем, че е дългосрочна, структурна  тенденция към емиграция.

Знаем, че редица обстоятелства  обуславят емиграцията,

португалските и лузофонските общности  по света,

както при италианците.

Има португалска инфраструктура  в Бразилия, Ангола, Мозамбик...

Непрекъснатото заминаване  на работници за бившите колонии

може да има сурови последствия за  португалската икономика и общество.

Днес губим множество образовани хора,

някои от най-образованите.

Броят на мигрантите  с университетски дипломи

представлява много висок процент.

Емиграцията означава, че Португалия  губи много от човешкия си капитал.

Истинско изтичане, което затруднява  излизането от кризата още повече.

Много тъжна история. Виждате ли изход  от настоящата криза за Португалия?

Да, но мисля, че трябва да променим  много в политиката,

която се води в страната

и разбира се с огромно влияние 

от решенията на Европейските лидери.

Разбира се, че има изход.

Винаги очакваме, че има изход

и се надяваме, че системата  може да се промени.

Без надежда, че нещата може  да се променят, не може да се живее.

Министър-председателят Коелю каза, че  на Португалия не й трябват вече заеми,

Прав ли е или се опитва да подслади  горчивия хап?

Мисля, че се опитва да смекчи удара,  защото става ясно,

че е по-вероятно да се наложи да молим  за втори спасителен пакет,

отколкото да се справим без него,

защото условията на спасителния пакет  са съвсем невъзможни

за постигане в рамките на тази система.

Плащаме високи лихви, като че ли това  е някакъв бизнес,

те не помагат на страната.

и мисля, че министър-председателят се  опитва да представи нещата по-лесни,

но това е същият министър-председател,  който се предаде и каза на младите хора:

“Моля ви, идете в друга страна,  защото тук нямаме решение.“

Министър-председател, който предава  страната си, чудя се защо.

Много се говори за приватизацията  в Португалия.

Тя е част от условията на ЕС.

Има възможност анголската национална  петролна компания, Сонангол,

да купи болниците в Португалия.

Това е сигнал, компания от Ангола да  купува португалското здравеопазване.

Мисля, че една от най-големите  придобивки на демокрацията ни

след революцията от 1974 г.

беше здравеопазването.

Давате много важен пример,

защото мисля, че усещаме кризата в  много отношения,

в заплатите, безработицата,  както и обществените услуги,

а португалското национално  здравеопазване беше много добро.

Но всъщност имаше толкова съкращения  през последните години,

че те сериозно го увредиха

и за съжаление винаги съществува  опасността от приватизация.

Не мисля, че системата ще е по-здрава.