Ако претърпите злополука, докато сте в друга страна от ЕС, медицинските услуги не би следвало вече да ви излизат през носа, но все още може да ви причиняват известни главоболия.

Здравеопазването в чужбина: Сигурни далече от дома?

https://api.multimedia.europarl.europa.eu/documents/20125/16529749/j005-0012-bg.srt

Да си представим, че сте на ски  в друга страна от Европейския съюз.

Може лесно да се случи злополука.

Трябва да ви оперират веднага  и разбира се на място.

Няма нужда да се паникьосвате обаче.

Когато се върнете вкъщи,  ще ви компенсират

от страната,  в чиято осигурителна система сте,

но само до цената на същото лечение  в тази държава.

Друг пример: живеете в граничен район

и най-близката болница  е в съседната страна.

Не може да се губи време, като се пътува  до болницата във вашата страна.

Като се върнете, също така  ще ви компенсират от вашата осигуровка.

По-евтино зъболечение в друга страна -  това медицински туризъм ли е?

Може би, но свободното движение  на хора и услуги в ЕС го позволява.

От 2011 г. Европейската директива  за презгранично здравеопазване

окуражава тази мобилност  и свободен избор за пациентите.

Всяка страна има национален център  за контакти.

Пациентите могат да получават там  ясна информация за леченията

и за нивото на компенсациите

в случай на здравни услуги,  получени в друга страна от ЕС.

В някои случаи обаче е задължително  да се иска предварително разрешение.

Например, ако периодът в болница  включва поне една нощ

или в случай  на скъпи специализирани процедури,

или такива, смятани за сериозни,  с използване на специално оборудване.

Може да се получи отказ,  ако има основания за съмнение

относно качеството на лечението,  предлагано от другата страна

или ако същото лечение е достъпно  в първата страна в „разумен период“.

Тази фраза обаче не е ясно дефинирана  от страните-членки.

Накрая, директивата напълно изключва:

дългосрочната грижа - услуги,  включващи лична грижа и подкрепа,

трансплантацията на органи

и държавни програми за ваксиниране  срещу инфекциозни болести.

В момента само 1%  от европейските граждани

прибягват до трансгранично здравно  обслужване.