ЕС обновява остарелия регламент за „нови храни“, но какво всъщност представляват те? Преглед на най-интригуващите от тях.

Какво ще ядем през 2025 г.?

https://api.multimedia.europarl.europa.eu/documents/20125/12100504/v003-0089-bg.srt

Добре дошли в не много  далечното бъдеще.

Не са се променили много нещата.

Освен някои средства за транспорт.

Какво е това? Нови храни.

Регламентът на ЕС за нови храни  е с доста стара дата - 1997 г,

но 20 години по-късно  Парламентът го рестартира.

Преди 1997 г. специални и необичайни  храни с много малък пазар

попадаха в категорията "нови храни".

Всяка страна имаше задължение  да определи коя е "нова храна",

но днес има централизирана  процедура в ЕС.

Какво представляват "новите храни"?  Те могат да бъдат произвеждани

от клетки или тъкани на животни, гъби,  растения, микроорганизми, водорасли.

Проф. Марк Пост е създал първият  хамбургер от клетки на крава.

Всъщност произвеждаме месо.  Но не е в кравата.

Техниката със стволови клетки  е много полезна за телешко месо.

Вземаме няколко клетки от кравата.  Те се делят помежду си,

ако им дадем захващащи точки,  сухожилия, те се организират в мускул.

Няколкото клетки от кравата  могат да станат 10 тона месо.

Произведената по нови способи храна  може също да е "нова храна".

Чрез наноматериали като тези  в лабораторията в Брюксел.

Наночастиците са с размер  1/1000 от диаметъра на косъма.

Използват се в храните за оцветители,

напр. млякото за кафе  получава бял цвят

от титан-диоксидните наночастици

или чрез консерванти или подсладители.

Поради малкия си размер, притежават  бърза реактивност и са токсични.

Нужни са повече изследвания  върху тези наноматериали.

Целта е да се насърчат иновациите  в аграрния сектор с храните.

Какво още бихте могли да ядете?

Насекоми като тези щурци.

Правим различни продукти от тях.

Има сушени щурци,  това са кюфтета от щурци.

В сравнение с това да произведеш  протеини от крава,

щурците искат 25 пъти по-малко хранене,  300 пъти по-малко вода,

а отделят 60 пъти по-малко  парникови газове.

Може да консумираме традиционни  ястия от далечни трети страни,

ако те се готвят от 25 години,

с което се доказва, че не носят  риск за потребителите.

Отглеждането им е скъпо, малко  вероятно е да се окажат в сандвичите ни.

А потомството на клонирани животни?  Това е различен случай.

Те ще се разглеждат като "нови храни"  под специални закони,

сега се проверяват от ЕП  и ще бъдат одобрявани.

Агенцията по безопасност на храните  проверява дали храните стават за ядене.

Както се казва, превенцията  е по-добра от лечението.

Ако ЕС не може да определи дали  продукт е безопасен или не,

ако науката не го е одобрила,

няма да бъде разрешен  на европейските пазари.