Докъде е стигнала Турция в процеса за присъединяване – по-близо или по-далече от членството в ЕС. Проучване на ЕвропарлТВ.

Турция – състоянието на нещата

https://api.multimedia.europarl.europa.eu/documents/20125/12039812/m006-0009-bg.srt

Прекрасен нов свят  по източната граница на ЕС.

Турция е център на енергетиката,  туризма и промишленото производство.

Според някои мнения - клоняща  към Запада страна с умерен ислям,

загърбила демоните  на военния режим от миналото.

Но за други мнения, в страната  със 75 млн. души население

старите демони са заменени с нови.

Тенденция към авторитаризъм,  подтискане на медиите,

контрол над съдебната система:  недопустими за Европейския парламент,

който през май обсъжда напредъка  на Турция за членство.

Антиправителствените протести

в Гези парк в Истанбул  през 2013 г. са коз на критиците.

Сред тях е Мине Кириканат,

журналист в най-стария  независим вестник в Турция.

Два месеца хората хранеха  надежди за по-свободна страна.

А за първи път за последните 13 г.

младите свалиха бариерите  между политическите разделения,

между кюрди, турци, хомосексуални.  Мюсюлмани и атеисти бяха заедно.

Това беше турският отговор  на Арабска пролет,

започнал с протест срещу плановете  да съборят популярния парк,

прераснал в протест срещу управлението  на президента Таип Ердоган.

Подобно на Арабската пролет,  социалните медии играха не малка роля.

Играха основна и важна роля,

защото изпращаха посланията.

Беше малко като игра на криеница  между котка и мишка,

два месеца мишката печелеше.

Събитията в последните 2 години,  казва Мине,

поставят под въпрос процеса  на присъединяване на Турция.

дали Турция има място  в Европейския съюз, ще кажа "не".

Не трябва да приемате Турция  с този режим.

Предавам критиките на посланика  на Турция в ЕС.

Турция постигна голям напредък

и не трябва да се гледат  само изолирани инциденти.

Трябва да се вижда голямата картина:  свобода на словото,

правата, които дадохме  на кюрдите.

Трябва да се отбележи,

че са нужни някои развития,  известен нов напредък.

Но ако ги постигнем,  тогава ще станем членка.

Често ни казват, че дори и да го  постигнем, няма да станем членка.

В Истанбул "Джумхюриет"  е силно охраняван.

Има заплахи за икономическото  състояние и сигурността на вестника

за неговото опозиционно поведение

и за опозицията му  на закона за национална сигурност,

който бил дал огромни правомощия  на полицията за арести и задържания.

Но редакторите смятат,  че процесът за присъединяване

е застрашен по други причини.

Не смятам, че ЕС  няма да приеме Турция

по религиозни или други причини  на различна идентичност.

Смятам, че Турция ще получи  присъединяване с друг статут,

както каза Никола Саркози.

Поради всичко това, турците  са много резервирани към ЕС.

Друг проблем между Турция  и Европа е думата с "г".

Геноцидът или масовото изселване,  в зависимост от позицията,

на 1.5 млн. арменци  от отоманците през 1915 г.

Турция отказва да признае  думата "геноцид".

В Европа папа Франсис  и Европейският парламент го признаха.

В деня на 100-годишнината  "Джумхюриет" изненада читателите

със заглавие "Голяма катастрофа"  на арменски.

Ясно е, че думата геноцид  е тежка дума за хората

колкото и правителствата ни  да идват и си отиват.

В този аспект на проблеми  е и кюрдският въпрос.

Президентът Ердоган получи похвали  като никой от предшествениците си

за започване на мирен процес  с националистите.

ЕС се смята, че е съдействал  за задействането на процеса,

но според кюрдските лидери,  съдействието не е достатъчно.

ЕС не е изиграл ролята,  която може да изиграе.

Ако ЕС бе изиграл ролята си по-добре,

процесът щеше да отиде  много по-далече и по-гладко.

Той е поддръжник  на присъединяването към ЕС.

Европа се нуждае от Турция  и Турция се нуждае от Европа,

но и двете се нуждаят от кюрдите.

Кюрдите водят отдавна  войната на живот или смърт

срещу най-опасните организации  като ИДИС и Ал-Кайда.

Кюрдите не са заплаха,  а буферна зона на сигурност,

за Турция и за света,  пазещи ги от ИДИС.

В Брюксел авторът на доклада  в ЕП за напредъка на Турция

трябва да избере балансиран подход  между всичко това.

Турция направи огромни крачки.

Ако се погледнат медиите  в сравнение с последните 15 години,

Турция направи огромни крачки напред.

В последната година  се наблюдава отстъпление.

Забелязва се все още често,  за съжаление,

намеса на политици  в съдебната система.

Малко по-различен акцент  от съавторите на доклада.

Турция има ключова  стратегическа позиция

и е съюзничка на НАТО  за последните 50 години.

Трябва да поддържаме оставането  на Турция в лагера на Запада.

И да се добави,  казва посланикът на Турция в ЕС,

че страната му прие  около 2 млн. сирийски бежанци.

Но ключът в присъединяването  е Западът, а не Изтокът, добавя той.

Трябва да решим основен проблем  като Кипърския въпрос.

Ако го направим,  всички глави ще се отворят.

Следователно страната е изправена  пред големи въпроси за промяна.

Всички очакват партията  на президента Ердоган лесно да победи.

Но политическите промени са в ход  за следващия парламентарен мандат

и европейските политици се надяват  тези промени да повлияят положително.