Дали Европа трябва да предприеме нов курс на сигурност и отбрана? Правим преглед на състоянието и бъдещето на отбраната на ЕС.

Дошло ли е време за армия на ЕС?

https://api.multimedia.europarl.europa.eu/documents/20125/11930019/v003-0086-bg.srt

При променящ се геополитически  пейзаж, какъв е пътят пред Европа?

Трябва ли да преосмисли политиката си  за колективна отбрана?

По този начин ще създаде ли  непробиваема крепост ЕС?

Време е да проучим отблизо.

В Леополдсбург, Белгия, сме  за разговор с полковник Сасел

по въпроса за предизвикателствата  пред Европа и какво се прави за отбрана.

Базата в Леополдсбург е също място  за обучение на бойната част на ЕС.

През 2013 г. за първи път  от 5-10 години

Европа заговори за отбрана  и с много сериозен тон.

Има се предвид  три главни линии:

видимост, капацитет и индустрия.

Европа все още не разполага  със стратегически възможности.

Идеите за колективна отбрана  датират още от края на 40-те.

Започва се с Договора от Брюксел,  подписан през 1948 г.

и допълнен през 1954 г. в Париж.

Приложен е от новата военна  организация Западноевропейски съюз.

Най-важната идея на Договора  се съдържа в член 5:

идеята за военна помощ  за друга страна, ако е атакувана.

След Студената война  и конфликтите на Балканите

лидерите на ЕС предприеха  стъпка  за засилване колективната отбрана.

Мерките включваха създаване  на надеждна военна сила.

Но едва с Лисабонския договор  от 2009 г. нещата се задвижиха.

Създаде се политика  за обща сигурност и отбрана,

а солидарността е движещият принцип  за общи действия.

Създаде се организация за отбрана:  Служба за външно действие,

оглавявана от Върховния представител  по сигурност и външни работи.

Постът в момента се заема  от Федерика Могерини.

Службата за външно действие  включва и военен състав.

Целта е във всички посоки  на действие

да се използват най-добре  ресурсите на страните-членки

в полза на страните-членки и ЕС  в контекста на приноса им.

Една от стъпките е Еврокорпусът  с пет членки, с база в Страсбург.

Но той не е единствен.  Мисиите на службата са доста.

ЮФОР е названието  на силите на Европейския съюз.

Досега около 15 граждански и военни  мироопазващи мисии

с военни от различни страни на ЕС  са били завършени.

Същият брой действат и в момента.

Например, в Украйна, Мали  и Палестинските територии.

Общата политика по отбрана позволява  финансиране само на цивилни мисии.

Военни или отбранителни операции  трябва да се финансират от страните.

Приносът им към бюджета по отбрана  е 190 млрд. евро.

Но проблемът в колективността  за 28 страни-членки е:

страните смятат отбраната като част  от националния суверенитет.

Затова има дублиране на оборудване,  ресурси и личен състав.

Но ЕП, в частност подкомисията  по сигурност и отбрана,

настоява за повече колективност  на общата политика

и призовава за общ пазар  на ЕС за отбранителна техника.

Дали това ще допринесе  за някаква промяна?

Едно нещо може да направи  голяма промяна, обсъжда се отдавна.

Имам предвид за идеята, мразена  от федералистите: армия на ЕС.

Всъщност, донякъде ЕС  има някаква армия.

Ако погледнете на бойните части,  те са готови за действия.

Това са бързи реакции  на неочаквани кризи.

Трябва да са налични условията  за концепцията на бойните групи.

Но не всички страни-членки  виждат нещата по този начин,

относно важността на една криза.

От друга страна,  въпросът е и за финансови средства.

Това винаги е било проблем.

Битките за власт и пари  оставят средствата неизползвани.

Освен това функциите вече са поети  от мироопазващи части на НАТО и ООН.

Възниква въпросът дали някога  ще се появи армия на ЕС.

Като с пожарникарите е. Ако няма пожар,  ще спрете ли ученията за пожарникари?

Винаги трябва да сте готови.

Старото мото е: "Обединени успяваме,  разделени загиваме."

От началото на възникване  европейската идея значи едно:

да се обединяват  хора и политики заедно.

А общите заплахи  изискват общи решения

на ново ниво в общата външна  политика и по сигурността.