Не идеи или етнически напрежения, а парите и контролът на ресурсите мотивират воденето на войни. ЕС предоставя жизненоважна помощ, но могат ли политиците да отговорят на неконвенционална война?

Фокус: Преследването на печалбата разпалва война в Африка

https://api.multimedia.europarl.europa.eu/documents/20125/15379868/m001-0044-bg.srt

Здравейте.  В някои райони на Африка

изнасилването се използва като  оръжие за отслабване на противника,

защото жените в Африка  често издържат семейството.

Освен, че са жертва на насилие

жените са отхвърлени от общността си.

Как реагира Европа на това варварство  в някои части на Африка?

Как се справяме с кризи в Африка?

Има ли формула  за предотвратяване на конфликт?

Ще обсъдим това с нашите гости.  Имаме и репортаж от Източно Конго.

За да обсъдим управлението на  конфликти в Африка, с мен днес са

Маева Кустин от Междурегионалния  форум на жените в Конго,

Луи Мишел от групата  на Либералите и демократите,

Ксавиер Зееброк, директор

на GRIP, Групата за изследване  и информация за мира и сигурността

и Алан Делетро от Групата  за международни кризи. Здравейте.

Нека видим първо репортаж на  Стефано Валентино от ДР Конго.

Изнасилванията се практикуват масово  от милицията и въоръжени групи

от страната и съседната Руанда.

Целта е дестабилизиране  на опозицията,

унижаването и изолирането  и спечелването на територия.

Жените в тези части на Африка са  първите жертви на безкраен конфликт.

"Heal Africa" е най-големият център  за жени-жертви на изнасилване.

Ние осигуряваме психологическа  и социална помощ на жертвите.

До 72 ч. трябва да им дадем  пакета за пост-профилактика.

Това е лекарство за предотвратяване  на сексуално преносима инфекции,

както и на нежелана бременност.

След медицинските грижи  ние им осигуряваме транспорт,

който да ги върне в селото им.

Но някои жени казват "Няма да ида,  не знам кой ще се погрижи за мен".

Сред хоспитализираните  е младо момиче на 17 г.

Маскирахме лицето и  заради собствената и безопасност.

Дъщеря и Даниела, родена през  декември, идва след изнасилване

близо до дома и, в Масиси.

Един ден, когато отидох за жар,

заварих неидентифицирани въоръжени  мъже, които ме изнасилиха.

Страх ме е да се върна в Масиси,  защото насилниците са още там.

Вече завършихме проект  с Европейския съюз.

ЕС трябва да се съсредоточи  над развитието -

не само над лекарствата  или техниката,

но и над рехабилитацията и  възстановяването на дадени структури.

ЕС ще осигури 2,5 млн. евро  на Източно Конго през 2011 г.,

но тази помощ цели разпространение  на медикаменти, а не болнични сгради.

Тръгнахме към Киншаса, столицата  на Демократична република Конго.

Представители на страните от АКТБ  се срещат с представители на ЕП.

Луи Мишел е съпредседател  на тази обща парламентарна среща.

Общата среща на АКТБ и ЕС  направи това свой основен фокус.

Например, ако вземете проблема  в Демократична република Конго -

имат ли те средствата за сигурност  да осигурят безопасността на жените?

Напускаме срещата с Луи Мишел,  който ни води в Лембе,

един от най-бедните райони  на Киншаса и дом на НПО

"Association Pour L'Integrité  de la mère et de l'enfant".

Тя подпомага жертви на изнасилване  да получат законова и мед. помощ.

Председателят и Елиз Мукади  ни посреща.

За колко жени, момичета и деца  се грижите?

Мислех, че на изток ще бъде по-лесно  да имаме убежища,

така че жените да могат  да дойдат и да свидетелстват

и най-вече- да започнат  съдебен процес.

Сега най-лошото нещо  е безнаказаността.

Не можете да гледате на това  само от медицинска гледна точка

и да пропуснете законовия аспект,  трябва да гледате глобално.

Първото нещо би било  да се изслушват хората,

за да може полека  болката да им олекне.

Според последния доклад  на хуманитарната служба на ООН

всяка седмица има 160 изнасилени  жени в източната провинция на Киву.

Луи Мишел, Вие се върнахте  от Демократична република Конго.

че най-големият проблем сега  е безнаказаността на изнасилвачите.

Значи ли това, че не може  да се възстанови сигурността?

Това значи, че тези, които изнасилват,  го правят като оръжие на война,

какато и просто  поради извратения си характер.

Големият проблем е, че много  изнасилвания минават безнаказано.

Тези жени няма къде да отидат  да свидетелстват свободно и лесно.

Това е пречка, според мен.  Просто няма къде.

Това повдига въпроса,  един въпрос за развитието

на тези страни, които са страни,  нации и население, но не и държави.

Проблемът в ДР Конго е създаването  на държава с всичките и функции.

Мева Кустин, Вие сте  от Източно Конго.

Прочетох, че тази година

повече помощ ще се инвестира  в обучение на полицията

и създаване на съдебни услуги,  както каза г-н Мишел.

Смятате ли, че жертвите  ще имат куража да свидетелстват?

Ситуацията на тези жени е, че след  като веднъж са реабилитирани,

те са оставени  да се оправят отново сами.

Може би е разумно да се гарантира,  програмата да осигурява

реинтеграцията на тези жени  под формата на обучение.

Когато гледам цифрите,

догодина 1% от средствата  ще се използват за реинтегриране

и 71% за медицинска, психологическа  и социална подкрепа.

Видяхме лекарите да казват:  "Не, трябват ни болници".

Но преминат ли веднъж тези жертви  през изпитания си,

те трябва да могат  да се интегрират в обществото.

Г-н Мишел, както казахте,  всичко тепърва трябва да се създаде.

Как можем да разчитаме,  че правосъдието ще успее с това?

Лекарите са прави,  нужна им е инфраструктура.

Но първо те трябва да гарантират  адекватна сигурност,

че инфраструктурата  няма да бъде разрушена за час.

Има проблеми с инфраструктурата,  комуникацията и пътищата в ДР Конго.

Трябва да се осигури  материалната инфраструктура.