Европейският парламент ще гласува ново законодателство, което ще позволи на командированите работници да получават равни права и равно заплащане, докато работят временно в други страни от ЕС.

EU politics

rights of the individual

employment (4406)

competition

EU borders

Да превърнем ЕС в по-добро място за работа

https://api.multimedia.europarl.europa.eu/documents/20125/18062197/N01-PUB-180529-WORK-BG.srt

Отворените граници на ЕС позволяват на гражданите да пътуват 

безпроблемно от една страна в друга. 

За командированите два милиона работници 

в други европейски страни обаче 

границите на справедливостта не са отворени за всички.

След четиригодишни усилия да се гарантира, че командированите работници 

получават същите правата в чужбина както и у дома, 

Европейският парламент гласува нови правила, 

за да се увери в по-добрата защита на работниците.

Ако двама колеги работят един до друг в една и съща фирма, 

отношението към тях трябва да бъде еднакво. 

Компаниите, които искат да играят по правилата, 

не трябва да се изправят пред нелоялна конкуренция.

В допълнение към равното заплащане за еднаква работа, 

трудовото законодателство на приемащата страна ще се прилага за всички европейски работници, 

командировани за повече от 18 месеца.

Някои от другите промени за равнопоставеност в сферата на заетостта 

предвиждат работодателят да поеме разходите за пътни и настаняване, 

а не да се удържат от заплатата на служителя.

И така, какво трябва да се ревизира? Първо, понятието доход.

Това е не само минималната работна заплата, 

а и обвързаната с нея премия, 

за да бъдат служителите и работниците третирани по същия начин на същото работно място.

За да се предотвратят т.нар. „верижни командировки", 

с които се заобикаля законодателството, ревизираните правила ще се прилагат също и 

за командировани работници, изпратени от агенции за временна заетост. 

В случаите с участие на подизпълнител 

държавите членки могат също да изискват работниците 

да получават същото заплащане като това на основния изпълнител.

Държавите членки ще разполагат с две години да приложат новото законодателство на национално ниво.