Трудно договореният Договор от Амстердам постави важни основи за бъдещето на Договорите на ЕС. Бяха ли промените в него достатъчно силни?

История: Договорът от Амстердам

https://api.multimedia.europarl.europa.eu/documents/20125/16427876/v001-0028-bg.srt

След 2 години преговори,  лидерите на страните на ЕС

се срещнаха на 16-и юни 1997 г,  за да подпишат Договора от Амстердам.

Промяната на един договор  беше много дълга работа,

трябваше да се обсъжда  на междуправителствени конференции

и страните  трябваше да се съгласят

по един дълъг списък  с предложения за реформа.

Жан-Люк Деан е премиер на Белгия  по това време.

Пет години  след Договора от Маастрихт

се надяваме, че нещата, които тогава  не можаха да се решат, сега могат.

Междувременно се случи разширяване  и още неща се изискваха.

Получилият се резултат  беше разочарование.

Относно проблемите,  които решавахме,

в частност решенията  с квалифицирано мнозинство,

състава на комисията и т.н.,

пропуснахме възможността.

Преди Амстердам, повечето решения  на Съвета на министрите

трябваше да са единодушно приемани.  Например, икономическите въпроси

трябваше да се одобрят  от всички страни-членки.

Единодушието беше просто  друга дума за немобилизация,

защото винаги някой изнудва някого,  защото не иска да се напредва.

Бе важно да се премахне  тази бариера

и да се направят решенията  чрез квалифицирано мнозинство.

Договорът постанови квалифицираното  мнозинство за много области,

вкл. общественото здраве  и митническото сътрудничество.

Квалифицирано мнозинство  се постигна с грубо 71%.

Всяка страна имаше бройка гласове,  т.нар. тежащ вот.

Например, Люксембург имаше 2 гласа,  а Германия - 10.

Но не беше само борба  за влияние между страните.

Договорът от Амстердам  бе още една стъпка

към даването на ЕП  на повече правомощия

и задължаването на Комисията  с повече отговорности

за свободно избраните представители.

При т.нар. сърешаваща процедура

ЕП и страните-членки имат  почти еднаква сила на вота

в 23 политики, вкл. трудовата заетост,  здравето, транспорта и екологията.

На ЕП бе дадено правото  да одобрява председателя на Комисията

и да налага санкции на страните,  нарушаващи правата на човека.

Ян Мулдер беше премиер на Холандия  по времето на Амстердамския договор.

Когато бях избран  за първи път през 1994 г.,

въпросът беше да се даде  повече власт на Парламента.

Не бе достатъчно,  но получихме повече

и всяка стъпка в тази посока  е стъпка в правилната посока.

Договорът въведе  и засиленото сътрудничество,

за да е по-ефективен  при присъединяване на още страни.

Това позволи една група страни  да придвижат интеграционния процес,

напр. правното сътрудничество  по криминални въпроси.

Срещата в Амстердам  беше още една стъпка

към въвеждането на обща валута

и прототипите на новите монети  бяха показани публично.

След конфликтите  в бивша Югославия

страните откриха, че липсва  обща външна политика.

Войната накара ЕС да се опомни

и да работи за по-ефективна  външна и отбранителна политика.

Не трябва да се забравя, че страни  като Австрия, страните от Севера,

които са традиционно неутрални,

трудно се присъединиха  към механизма.

Затова започнахме  т.нар. Петерсберг мисии,

които бяха мироопазващи мисии.

И в това отношение  Амстердам даде напредък.

Договорът въведе поста  на Върховния представител

по външната политика и сигурността,

който бившият шеф на НАТО  Хавиер Солана

заемаше от 1999 г. до 2009 г.

Договорът от Амстердам  бе подписан на 2-и октомври 1997 г.

от външните министри  на 15 страни-членки на ЕС.

Макар да положи важни основи  за бъдещите договори на Съюза,

мнозина бяха разочаровани  колко малко е постигнато

на тези дълги  междуправителствени конференции.

От 2009 г. с Договора от Лисабон

всички промени в договорите на ЕС  първо трябва да се обсъждат

в рамките на конвенцията,

орган, включващ представители  на страните, националните парламенти

След конвенцията следва  междуправителствена конференция,

но това вече е трудна история.